Кой е Садик Хан? Политикът от лейбъристката партия е роден през 1970 година в Лондон в семейство на пакистански преселници. Мюсюлманинът-сунит има седем братя и сестри. След като завършва право, първоначално работи като адвокат на различни правозащитни организации. Влиза в политиката през 1994 година. От 1994 до 2006 година той е представител на лейбъристката партия в общинския съвет на Уондсуърт в югозападен Лондон.
„Да спрем социалното разслоение на Лондон!”
От юни 2005 година Садик Хан е депутат от лейбъристката партия в Долната камара на парламента от родния си избирателен район Тутинг. Като своя политическа кауза той разглежда преодоляването на ксенофобията между различните религиозни общности, както и на растящото социално разслоение в Лондон. Затова се ангажира в битката срещу постоянно растящите наеми и иска да осигури жилища на достъпни цени. Покачването на цените на лондонския пазар на недвижимите имоти доведе до това, че жителите на града са принудени да заделят до две трети от месечните си доходи само за наеми.
Садик Хан обяви също така намерението си да замрази цените на билетите за градския транспорт на сегашното ниво за период от четири години. Като кмет на Лондон, той разполага с годишен бюджет от 20 милиарда евро. Годишната му заплата от 180 000 евро обаче е сравнително скромна за лондонските условия и стига максимум за наема на малка редова къща в някое от предградията.
Хан бе първият мюсюлманин, включен в т.нар. „Privy Council„, който съветва и британското кралско семейство. В елитния кръг на съветниците влизат бивши депутати от парламента и Камарата на лордовете, както и представители на църквите. През 2008 година Садик Хан става държавен секретар в министерството на местната администрация. Година по-късно е държавен секретар в министерството на транспорта. През 2010 година е избран за министър на правосъдието на лейбъристкия кабинет в сянка.
Защитник на човешките права
През септември 2015 година е номиниран като кандидат на лейбъристите за кметските избори в Лондон. До последния момент предизборната борба беше доминирана от вражди и нападки между кандидатите. Съперникът му от Консервативната партия Зак Голдсмит, както и премиерът Дейвид Камерън, на няколко пъти се опитаха да окалят Хан като привърженик на радикалния ислям.
Макар Хан да е бил адвокат на прословутия антисемит Луис Фаракан, на когото Великобритания отказа да разреши входна виза през 2001 г., правозащитникът е добре приет и сред еврейската общност в Лондон. Самият Хан казва, че се застъпва за сигурността на евреите в британската столица и ще се противопоставя енергично на антисемитизма. Новоизбраният кмет се ползва и с пълната подкрепа на мюсюлманите в града край Темза – а техният брой е около милион.
Страхове вместо аргументи
Основният съперник на Хан – Зак Голдсмит твърде късно се обърна пряко към еврейските избиратели. Той всъщност нямаше нужда да полага особени усилия, за да спечели техните симпатии, защото принадлежи към еврейската общност. В предизборната си кампания Зак Голдсмит залагаше повече на нападки срещу Садик Хан, отколкото на аргументи. Той твърдеше, че кандидатът на лейбъристите представлява заплаха за Лондон. На това Хан отговори с думи, които му спечелиха допълнителни симпатии:
„Аз съм лондончанин, британец, изповядвам исляма и съм горд мюсюлманин. Великото нещо на този град е, че можеш да си лондончанин от всякакво вероизповедание, или да нямаш такова, и въпреки това – ние сме не просто толерантни, а се уважаваме, приемаме и радваме едни на други. Това е едно от великите неща на Лондон„.
The new mayor did not have a privileged start in life. He was one of eight children born to Pakistani immigrants, a bus driver and a seamstress, on a south London housing estate.From an early age, he showed a firm resolve to defy the odds in order to win success for himself and the causes important to him.That resolve has won him the biggest personal mandate in the UK, a job with wide-ranging powers over London and with enormous emotional significance for him. Some question whether he has the experience or record of good judgement necessary for the role. He insists he is there to represent all Londoners and to tackle inequality in the capital, and now he has the chance to prove it.