Ще се справят ли сега с дълбоката държава?

Румен Радев

След победата на Радев: промяната в България трябва да се случи, извинения вече няма

Радев спечели убедително на втория тур. Сега единодействието между президента и коалицията, предвождана от ПП, трябва да доведе до промяна. Извинения вече няма.

Румен Радев спечели с лекота своя втори президентски мандат – макар че политикът, в който се превърна за изминалите пет години, получи много по-малко гласове от генерала-пилот на изтребител през 2016 година. По предварителни данни президентската двойка Румен Радев и Илияна Йотова взема над 1.5 милиона гласа при рекордно ниска избирателна активност, а на балотажа през 2016 за тях гласуваха 2 063 032.

Този път противникът му на балотажа не беше част от партийната номенклатура като избраната от ГЕРБ Цецка Цачева, а ерудиран университетски преподавател. Той не шикалкавеше, когато призна поражението след края на изборния ден. “Ние не се справихме и не можахме да убедим избирателите“, каза проф. Анастас Герджиков. Ректорът на Софийския университет загуби с двойно по-нисък резултат, след като дори ГЕРБ-СДС, подкрепили кандидатурата му, не активираха партийните си изборни машини. Герджиков няма да продължава с политиката, връща се в университета, където ще довърши втория си мандат.

А президентът Радев, който едва преди година и половина стана предводител на протестите срещу модела на ГЕРБ и Бойко Борисов с лозунга “Мутри, вън!“, получи още 5 години на “Дондуков” 2 и шанс да докаже, че ненапразно е бил изборът на демократичната общност.

Ще се справят ли сега с дълбоката държава?

Вече няма извинения промяната да не се случи, след като има парламентарно мнозинство и президентска подкрепа. Единодействието между Румен Радев и коалицията от “Продължаваме промяната” (ПП), “Демократична България” (ДБ), “Има такъв народ” (ИТН) и БСП означава справяне с дълбоката държава, корупцията, установяване на върховенството на правото – най-същественото, за което получиха доверието на избирателите. Гласувалите и негласувалите очакват от тях да намерят ефективни и бързи решения и на кризите с пандемията от Ковид-19 и здравеопазването, инфлацията и енергийните цени, които влекат нови беди. Трикратният премиер Бойко Борисов едва ли ще се завърне на политическата сцена, но залезът му не гарантира автоматично ново качество на следборисовото управление.

Президентът вече обяви, че ще внесе в 47-ото Народно събрание (НС) проекта за промени в Конституцията, подготвен преди повече от година от екипа му. По темите съдебна реформа, контрол и повишена отчетност на главния прокурор има известни съвпадения между политическите сили в “коалицията на промяната“. От изпълнението на тези задачи зависи обещанието за “нулева корупция” в програмата на съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев, чийто старт в политиката даде именно президентът с избора им за служебни министри. Те направиха разрез на стабилността на Борисов и показаха какво се крие “отдолу” в държавата. Наред е неизмеримо по-тежката задача – показаното да бъде премахнато. Амбициите им ще проличат по коалиционното споразумение, което експертни групи от четирите политически сили ще обсъждат тази седмица. “България излиза от застоя и автокрацията, на пътя на свободата е“, заяви вчера Румен Радев в изявлението след края на изборния ден, като не пожела да отговаря на журналистически въпроси.

Предупреждения за “опасна концентрация на власт”

Политолози предупредиха за твърде голямата концентрация на власт в ръцете на президента. “Победата на Радев е резултат от работата на цялата държавна машина в негова полза. Искам да отправя предупреждение – пак в едни ръце се концентрира много власт”, заяви по БНТ Огнян Минчев. Той констатира, че днес Борисов и ГЕРБ като цяло плащат именно сметката за свръхконцентрацията на власт. Опасенията на Минчев са, че може да се наложи президентът и неговата администрация да запълват властовия вакуум при бъдещото коалиционно управление. “Това, което ще последва, е нова централизация във властта, с мнозинство, което ще е пропрезидентско, с несъразмерно по Конституцията влияние на президента върху законодателния процес. Да видим дали тази централизация няма да нанесе тежки щети върху демокрацията“, коментира и Антоний Гълъбов.

Пред bTV пък политологът Слави Василев заяви, че “мнозинството граждани искат да обърнат страницата от периода Борисов“, а президентът е доказал своята “реална политическа тежест“.

“Масовият вот в Турция” не се състоя

А иначе резултатите от балотажа не потвърдиха прогнозите от последните дни за масово гласуване в Турция в полза на проф. Анастас Герджиков. Освен че избирателната активност там се оказа почти четири пъти по-ниска от тази на 14 ноември, за Герджиков са пуснати не повече от 22 000 бюлетини, а за Румен Радев – около 1800.

Така след исторически високите нива на избирателна активност в Турция на първия тур, седмица по-късно се стигна до исторически ниски нива. Напливът от желаещи да гласуват на изборите 2 в 1 на 14 ноември в югоизточната съседка предизвика дипломатическо напрежение между София и Анкара. Заради силната агитация в турски медии, вицепремиерът Бойко Рашков обвини турските власти в намеса в българските избори, МВнР привика турския посланик, а пред турското посолство граждани се събраха на протест. В деня на балотажа наблюдатели се изсипаха в избирателни секции в Турция, които този път ги посрещнаха тихи и безлюдни. Въпреки това група протестиращи блокираха вчера магистрала “Марица” с плакати: “България избира президент, Турция – не!”. 

Не се сбъднаха и очакванията за организирано и монолитно гласуване от избирателите на ДПС за съперника на Румен Радев. По данни на “Алфа Рисърч“, от гласувалите на първи тур за лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, който беше кандидат за президент, на балотажа 72% са подкрепили Герджиков, 24% – Радев, а 4% са избрали опцията “не подкрепям никого”. Но тези гласове нямат съществен принос за крайния резултат.

“Да изпълни каквото е обещал”

Макар че близо 70% от българските граждани избраха да не гласуват, добрата новина е, че все повече млади българи участват на избори. На балотажа социолозите отчетоха различна от досегашните избори тенденция – избирателната активност в София и големите градове е била над средната. Останалите? Сигурно ги е било страх от коронавируса, или им е все едно, защото може би според тях “държавата е скапана“, “всички са крадци“, “мафията и Русия ни държат“.

В родното село на Румен Радев – Славяново, и в предизборния му щаб в София снощи се извиха буйни хора̀, а телевизиите излъчиха репортаж с майка му Станка, която казва: “Да е жив и здрав и да изпълни каквото е обещал!“. Над един милион българи вярват в това.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.