You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Не е да няма!

Не е да няма! Не е да няма!

Не е да няма!

Усещаш ли, че в мен бушуват чувства,
които аз не искам да прикривам?
Разбираш ли, че бавно ме напуска
последната почтена съпротива?

Не искам все да бъда целомъдрен,
а твоят поглед все да ме изгаря.
Не си картина – аз не съм безплътен.
Не ни е чужда плътската поквара.

Желая те, макар и да си чужда.
Виновен ли съм, мила, че те има?
Че непокорна в мене се събужда
любов, като света необяснима.

При него ти едва ли си желана.
Ше гаснеш там в копнежи еротични.
Ще мислиш тайно вечер за измяна,
а той навярно друга ще обича.

А аз не искам с друга да се любя.
Това е някаква магия, може би.
Готов съм всичко свое да загубя,
но чак до гроба, моя да си ти!

Мъжете споделят, че им е трудно да кажат “Обичам те” и много дълго време се колебаят дали изобщо да го направят. Те твърдят, че това ги унижава, кара ги да се чувстват слаби. А мачовците обичат да държат нещата под свой контрол и да си дават вид на водачa във връзката.

От друга страна, жените се страхуват да кажат тези думи, защото не са сигурни дали отсреща ще им отвърнат със същото. Те смятат, че когато разкрият чувствата си, човекът срещу тях ще се опита да ги контролира чрез емоциите им.

В същото време обаче постоянните обяснения в любов също не са добър вариант. Те обезсмислят чувствата и ги превръщат просто в навик. Сутрин, когато ставате, не си казвате “Добро утро“, а “Обичам те“. Постоянната употреба на двете думи води до тяхното изхабяване и те губят стойността си.

Истината естествено се намира в златната среда. Не трябва да потискаме чувствата си, дори да има опасност да ни наранят, това е част от играта. В същото време не трябва да прекаляваме със сладките откровения, защото човекът отсреща ще реши, че те нямат особено значение за нас, а просто са се превърнали в един приятен навик.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!