1. Българската държава приключи своето съществуване;

2. Започна съществуването на една съветска колония, управлявана от съветско, комунистическо, окупационно правителство, оглавявано от съветския гражданин Георги Димитров;

3. Извършен е държавен преврат от лица свързани с терористтичната и антибългарска  организация „Б“КП (сега „Б“СП), в следствие на което законното, конституционно правителство е свалено от власт. Превратаджиите – комунисти се подкрепят от окупационната съветска армия;

4. Започва невиждано по размерите си ограбване на българските граждани: Отнети са земи, фабрики, къщи, магазини, мелници, добитък, всякакви стопански сгради и инвентар, машини, пари, ценности, кораби, автомобили; буквално се раграбва покъщнината на хората от партизани и други дейци на „Б“КП; големи и важни предприятия като „Булгартабак“ и минно-геоложките дружества минават изцяло в руски ръце като от този момент нататък десителетия наред съветска русия ще източва изключително ценни и редки метали от окупирана България; съветска Русия заграбва златния резерв на България (явно не е случаен факта, че съветският военен щаб в окупирана България се помещава в сградата на БНБ); изчезва пенсионният фонд на Царство България възлизащ на милиард и половина златни, български лева ( колосална сума за четиридесетте години на двадесети век); с ограбването на частното и държавно българско имущество от комунистите и съветските окупатори, на България насилствено е наложена съветизация на всички сфери на обществения живот, в това число и насилствено обвързване на икономиката й с тази на съветска русия. Това довежда до скъсване на естествените икономически и културни връзки на България със естествената й геополитическа и културна среда – Средна и Централна Европа.

5. Започват чудовищни репресии срещу политическия, икономическия и интелектуален елит на българския народ: Само за няколко месеца, след 09.09.1944 г., комунистите избиват над тридесет хиляди Българи, представители на по-горните обществени класи; за целия период на комунистическо управление, до 10.11.1989 г. са избити над двеста хиляди Българи; комунистическата партия в България отваря концентрационни лагери по територията на цялата страна. Тези концлагери стават и лобното място на хиляди и хиляди достойни Българи, с чиито мъртви тела комунистическите сатрапи и българоубийци хранят прасетата.

6. С чудовищни репресии и помощ от съветска русия комунистическата партия смазва съпротивата на горяните. Горянското движение е първата антикомунистическа

съпротива в окупирана от СССР Средна Европа. Истината за горяните и до днес не е достояние на широката общественост. Кой ли има изгода да не се знае, че Българите първи се вдигнаха с оръжие в ръка срещу комунистите?

7. Съветска русия, чрез своята вярна пета колона „Б“КП, налага руската идея за „македонска нация“ като с насилие (убийства, затвори, концлагери и побойща) Българите в пиринския край са принуждавани да се записват като „македонци“. Още по-тежка е съдбата на Българите във вардарска Македония, които са македонизирани – но вече от сърбо-комунистите на Йосип Тито; и също са вкарвани в комунистическите концлагери на една отявлена антибългарска песевдодържава, каквато беше югославия;

8. След отнемането на имуществото и вакханлията от убийства и разправи, започва фактическото закрепостяване на Българите – нещо невидяно и нечуто във вековната ни история: Отнема се правото на свободно движение на гражданите на България; въвежда се института на така нареченото „жителство“, без което никой не може да иде и да се установи за по-дълго или постоянно, в който и да е град. Става невъзможно да се пътува извън границите на България и дори не е възможно да се посещават населени ( и не населени) места близо до границите – за там се изисква „открит лист“. Така, Българинът, от независим, обезпечен собственик  на движимо и недвижимо имущество и свободен да пътува, където желае, се превръща в закрепостен, безимотен пролетарий – избиван и репресиран. Съвсем по руско-съветски образец.

9. Съветска русия, с помощта на своята агентура, в лицето на комунистите в България, и в условията на фактическа военна окупация на страната, извършва незаконен, антиконституционен референдум. В резултат на това е установена геноцидна, антибългарска, републиканска власт, а законният български владетел е прокуден от родината си.

10. Дадено е началото на зловещ културен геноцид над българската нация: жестоко се фалшифицира българската история; под дитктовката на съветска русия се унищожават всякакви следи, сочещи по недвусмислен начин за българското минало; унищожена е българската Екзархия, като на нейно място с декрет е създадена незаконната и неканонична БПЦ, а всички нейни служители – свещеници, са агенти на държавна сигурност – местен филиал на КГБ. Поставените под съветски контрол български училища започват да насаждат нихилизъм, и вместо български патриотизъм – да изграждат идеологически обременени с марксизъм – ленинизъм и руско-съветски „патриотизъм“ същества.

11. Насилствено наложената и абсолютно ненаучна марксистка идеология, ведно с планирането на икономиката доведоха България до три фалита в рамките на четирдесет и петте години „развит“ социализъм. Стигна се до там, че през 1989 г., дори тарторът на червените престъпници, лицето тодор живков призна, че: „социализма е едно недоносче“.

12. Комунистическата партия, под ръководството на тодор живков, започна да „внася“ в България цигани от съседните ни държави, в следствие на което циганите от около тридесет хиляди, в царска България, станаха стотици хиляди в социалистическа България.

Изброеното до тук е само част от злото, което се стовари на България и на нас Българите. Пораженията са много по-дълбоки и по-жестоки. Затова може да се каже със сигурност, че няма по-черен и трагичен ден в хилядолетната българска история от датата 09.09.1944 г.. Дата, която постави под въпрос самото съществуване на Българина. Пред руско-комунистическата окупация на страната ни, османското владичество бледнее. Ако Българина някога е бил заробван и обезправен, то това е именно през тези четирдест и пет години комунистическо робство и съветски гнет. За съжаление, и наш срам, сметка от комунистическите престъпници не е потърсена и престъпленията им срещу България и Българите не са наказани.