Измислените оправдания на Путин за агресията в Украйна: проверка на фактите
Русия трябвало да се „защити„, да спре един „геноцид“ и да „денацифицира“ Украйна – така Путин се опита да обясни защо е започнал тази война. Фактите обаче говорят ясно, че повечето от неговите „аргументи“ са фалшиви.
За да оправдае нахлуването в Украйна президентът Владимир Путин посочи няколко причини. Във всеки случай той смята нападението за отбранителен акт. Ето какво показва проверката на някои от „аргументите“ на руския президент.
Доближава ли се НАТО до границите на Русия?
Путин твърди: НАТО постоянно се разширява, а военната инфраструктура на Алианса е все по-близо до руските граници. „Военната машина се движи и, повтарям, приближава се плътно към нашите граници„.
Проверка на фактите: твърдението заблуждава
Вярно е, че след разпада на Съветския съюз 14 източноевропейски държави бяха приети в НАТО. Четири от тях граничат с Русия. И Украйна получи статут на кандидатка за членство през 2008-а година, но оттогава процесът на присъединяване изобщо не е напреднал.
Вярно е също, че НАТО предприе определени логистични подготвителни действия в своите членки от Източна Европа, подготвени бяха и летища за бързо укрепване на частите. Но трябва да се има предвид, че това бе направено след 2014-а година като реакция на неправомерната анексия на Крим.
НАТО продължава да се придържа към Основополагащия договор за отношенията с Русия от 1997-а година. Той забранява допълнителното трайно разполагане на бойни части в страните членки. Въз основа на влошаването на отношенията между Изтока и Запада обаче през 2016-а година НАТО започна да ротира четири бойни батальона в балтийските държави и в Полша. Тези бойни части се състоят от общо 5000 войници и всъщност са твърде малки, за да представляват заплаха за Русия с нейните /както се смята/ 850 000 активни войници.
Тревоги у Русия буди и разполагането на противоракетните комплекси „Aegis Ashore“ в Румъния и Полша. Оборудването е разработено първоначално за военни кораби, но могат да изстрелват и балистични ракети от суша, които за кратко време могат да достигнат Русия.
Военният експерт Волфганг Рихтер казва по този повод, че този проблем има лесно решение – на Русия би могла да бъде дадена възможност да провери дали в комплексите „Aegis Ashore“ има балистични ракети, които чакат да бъдат изстреляни. Москва обаче отхвърли предложението за диалог. „Тя избра войната и съсипа изгледите за намиране на решение чрез преговори.“
Нападението на Русия отбранителен акт ли е по смисъла на Хартата на ООН?
Путин твърди: „Просто не ни е останала друга възможност да защитим Русия и нашия народ, освен тази, която ще бъдем принудени да използваме днес“, каза Путин. Както и: „Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ. В тази връзка, в съответствие с глава 7, член 51 от Хартата на ООН (…) взех решение за провеждането на специална военна операция.„
Проверка на фактите: не е вярно
Не отговаря на истината, че се налага Русия да се „защитава“ от Украйна, а още по-малко Путин може да се позовава в тази връзка на Хартата на ООН. Твърдението се вписва в цяла поредица обвинения на Путин, че Украйна провежда офанзивна военна операция и подготвя война срещу Русия. Непосредствено след като самопровъзгласилите се републики Донецк и Луганск бяха признати от Русия, те я помолиха за помощ и Путин изпрати т.нар. „мироопазващи“ части в сепаратистките области. Но и до момента Русия не е представила нито едно доказателство, че Украйна е нападнала Русия. Независими информации по въпроса също липсват.
„Правото на самоотбрана предполага извършването на нападение от отсрещната страна. Подобно нещо в случая с Украйна няма„, казва Пиа Фурхоп от Германския институт за международна политика и сигурност. Тя определя аргументацията на Путин като „перфидна„. Защото всъщност е точно обратното – „през последните седмици Украйна направи всичко възможно, за да не даде повод на Русия да се позове на правото си на самоотбрана„.
Имало ли е „геноцид“ в Украйна?
Твърдение: в речта си Путин заяви, че целта на т.нар. специална военна операция е „защитата на хората, които в продължение на осем години са подлагани на издевателства и геноцид от страна на киевския режим„.
Проверка на фактите: не е вярно
Понятието „геноцид“ е определено в Конвенцията на ООН за геноцида от 1948 година по следния начин: (Геноцид) е всяко действие, извършено с намерението да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава“
Сведения за такива действия в Украйна няма, макар всички цивилни жертви на конфликта да се документират подробно от международните наблюдатели от 2014-а година насам. По данни на Върховния комисариат на ООН за човешките права до момента цивилните жертви в Източна Украйна са 3000. В повечето случаи те са жертви на артилерийски обстрел, както и на експлозии. „Много от цивилните жертви са загинали или са били ранени при различни обстоятелства, наред с другото при събирането на реколтата, докато са били на риболов или на разходка“, пише в доклад на наблюдатели от ОССЕ от 2020-а година. Независимите източници, като ОССЕ и ООН, не разполагат с никакви данни за някакъв геноцид.
Трябва ли Украйна да бъде „денацифицирана“?
Твърдение: За да спре уж съществуващите издевателства и геноцид, Русия трябвало да се погрижи за „демилитаризацията и денацификацията на Украйна„.
Проверка на фактите: не е вярно
Изказването на Владимир Путин е пропаганден наратив, който той от дълго време повтаря, без обаче да има каквито и да било основания. За плановете си в Украйна Путин използва едно историческо понятие, което се базира на политиката на силите-победителки във Втората световна война по отношение на нацистка Германия. Зад него стои идеята за премахване на националсоциалистическите влияния и отстраняването на замесените от техните постове.
Това сравнение с Украйна е напълно погрешно, посочва политическият анализатор Андреас Умланд: „Говоренето за нацизъм в Украйна е абсолютно неуместно„, според него. Той припомня, че президентът на Украйна е рускоговорящ евреин и е спечелил с огромно мнозинство изборите срещу един украинец, който не е евреин.
Умланд признава, че и в Украйна има дясноекстремистки групировки, но те са сравнително слаби в сравнение с подобните им в много други европейски страни. Според експерта тези групировки в Украйна играят крайно маловажна роля в обществото. Оттук и изводът: основания за някаква „денацификация“ в Украйна просто няма.