Българите, напуснали България, няма да се върнат

Българите в чужбина често стават интересни и търсени преди избори от стари познайници и нови гладници. Не рядко биват оплювани като предали родината си в коментарите към всяка статия, свързана с тях. Или пък на тях се гледа като кучета касички от техни роднини и български предприемачи. А интересно какво става с тези наши сънародници в действителност? Още колко дълго ще пребивават в чужбина и кой път ще изберат? България или там където живеят?
Когато човек се зачете по форумите, в които се събират, често се сблъсква с носталгията им. Винаги има и едно “но“. С всяко прибиране сравненията и конфронтацията с българската действителност охлаждат ентусиазма им. Доста създават семейства, децата им израстват в чужда страна и я чувстват като свой дом. На фона на по-високото качество на живот и повече възможности за професионално развитие, България като че ли все повече се отдалечава от мечтите и представите, както на семейните, така и на учещите се. Затова и страницата Заедно – Интернет общество на българите по света, проведе няколко проучвания, две от които ще представим на Вашето внимание. Оказа се, че според една от последните ни анкети, конфронтирани с въпроса колко ще останат в страната, в която живеят, много голяма част смятат да е завинаги или за доста дълго.

Ще попитате защо пък толкова много? Факт е, че повечето студенти след завършване на образованието си често продължат професионалния си път в страната, в която са учили. С влизането в ЕС, това стана още по-лесно осъществимо. От друга страна голяма част от кадрите ни излизащи в чужбина за закърпване на семейния бюджет, често се застояват с години, някои остават завинаги. Реално хората стигнали до пенсия едва ли ще изберат точно България, където да прекарат старините си. Практиката на добре печелещите немци например е да закупят имот в Испания и да прекарат старините си там. Защо и един устроил се българин да не избере същият път?

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.