България се е превърнала в магнит за гръцките предприемачи, пише в обширна статия сп. „Фокус“ и заключава: „Вместо да задвижат родната икономика, гръцките бизнесмени бягат в съседна България„. Защо там им е по-уютно?

Репортажът на списание „Фокус“ започва със сцена в Петричката гръцка сладкарница. Собственикът говори по телефона със свой познат в Гърция и го пита недоумяващо: „Защо се двоумиш и не идваш? Градът е стабилен. Тук може да се живее, не е като в Гърция – няма разбойнически банди в политиката.“

Мирни завоеватели или бегълци?

През 1925 година гръцката армия предприема опит да завладее Петрич, който се намира на 9 километра от границата. „Гръцките предприемачи правят днес това, което гръцките войници навремето не успяха да сторят. Все повече фирми се насочват към България, за да избягат от икономическия колапс в Гърция. Примамва ги най-вече ниската данъчна ставка, която в България е 10 процента, а в Гърция може да стигне до 50 на сто”, пише сп. „Фокус„.

По съседски

По данни на Атинската търговска камара в България идват предимно малки и средни гръцки предприятия. През последните 20 години те са създали близо 100 хиляди работни места. Собственикът на гръцката сладкарница в Петрич, Харис Диамантудис, е дошъл едва преди година от Халкидики. Взел е със себе си цялото си семейство.

Защо да оставам в пустинята, след като виждам оазис пред себе си? Да не съм глупак?!”, казва той, преди да се качи в колата си – последен модел „Мерцедес”. И макар че е възмутен от случващото се в родна Гърция, Диамантудис критикува и България: „Тук всичко е по-лошо отколкото в Гърция. Само че административните документи се придвижват по-бързо отколкото у нас

Фокус“ описва района на Петрич така: „Който посети Елдорадото на гръцките дребни предприемачи, остава с усещането, че вече е виждал всичко това. Докато от гръцката страна на границата пейзажът е доминиран от добре асфалтирани шосета и изоставени фабрични халета, в България цари суматоха, а по пътищата, които са в окаяно състояние, се движат куп нови автомобили. Така изглеждаха нещата в Гърция преди приемането й в ЕС през 1981 година„, пише „Фокус„.

България – нещо като рай

В Петрич са се установили най-различни гръцки фирми – текстилни манифактури, мебелни фирми и дори един производител на ковчези. Гръцки предприемачи има и в шивашкия бранш. Една от основните причини за интереса на гръцките бизнесмени към България е евтината работна ръка – в България заплатите са почти двойно по-ниски от гръцките.

Но това не е всичко, обяснява Харис Диамантудис: „За отрицателно време много гръцки предприемачи преместиха бизнеса си в България, за да се спасят от данъчните власти. Формално те работят в България, но въртят бизнеса си от Гърция„, казва Диамантудис, а сп. „Фокус“ допълва: Само 30-35 процента от регистрираните в България гръцки фирми са икономически активни. Останалите използват регистрацията в България, за да избегнат плащането на данъци.

И град Сандански е приютил множество гръцки предприемачи. Тук се е установил един от четирите най-големи тютюнопроизводители в света – гръцката фирма LTAM. В началото на годината концернът построи в Сандански най-новата си фабрика – за 9,5 милиона евро. Обещани бяха 2 500 работни места. Това е най-голямата инвестиция в граничния район между България и Гърция, пише „Фокус“ и обяснява:

Късогледство по гръцки

На тържественото откриване на фабриката присъства и гръцкият вицепремиер Теодорос Пангалос. Онзи Пангалос, който миналата година заяви, че Германия носела вина за сегашната финансова криза в Гърция – заради нацистката окупация на страната през миналия век. Впрочем, по заповед на неговия дядо – тогавашния премиер на Гърция Пангалос, гръцките войски нападат България през 1925 година”, припомня „Фокус„.

Германското списание нарича „късогледство“ хвалбите на Пангалос, изречени по адрес на тютюневия концерн LTAM заради инвестицията му в България. Сега същата тази фирма закрива фабриката си в Ксанти – без работа остават най-малко 1 400 работници. Предстои закриването на още една тютюнева фабрика в Гърция – на фирмата Сокотаб, която също е решила да инвестира в България. При това фабриката на Сокотаб е била построена през 2001 година срещу сумата от 20 милиона евро, които дошли от фондовете на ЕС. „Дали не става дума за туризъм на субсидии?„, пита списание „Фокус“ и добавя: „Когато през 2002-2003 година Брюксел отпусна субсидии за подготовка на българското членство в ЕС, гръцките фирми побързаха да се включат в усвояването на тези пари.“