Има всякакви думи. Има мръсни, непознати, нови, паразитни. Но само една българска дума е свещена. Думата Няма!
С тази магическа дума можете да ощастливите, например, българската продавачка. За целта просто попитайте дали има точно това, което не виждате в магазина. В този миг, продавачката чудодейно ще се усмихне и ще органзира в една дума – Няма!
Защото „да не ви обслужи” е върховното удоволствие на българската продавачка.
Думичката Няма! е в основата и на възпитателния процес. Всяко дете съвсем услужливо реагира с Няма! на по-голяма част от административно-педагогическите наставления, които получава от своите родители. Това, естествено, стимулира родителя и той завишава своите справедливи напътствия (както и тонът, с който ги отправя).
Няма! е свещена дума за поколения българи.
Балканджи Йово твърдо казва Няма! на щенията на османлията относно неговата щерка. Няма! е в основата на една от най-популярните народни песни, където срещу тази дума се опитва да се противопостави далеч по-безхарактерната Има.
Благодарение на думата Няма! българският народ е оцелял и продължава да оцелява. Византийците искат да станем тяхно предградие – Няма! Турците искат да станем мюсюлмани – Няма! Руснаците не искат да ставаме американци – Няма! Американците не искат да оставаме българи – Няма!
Няма! Няма! Няма!
Няма! пари. Няма! правосъдие. Няма! оправия.
Няма! е изконната есенция на българския инат.
Обожавам тази дума. И Няма! да обожавам никоя друга.
- Когато един млад човек в едно общество
- няма достойна възможност за образование
- и няма достойна възможност за работа,
- когато този човек няма желание да пропилява живота си,
- няма желание да губи време напразно,
- когато този човек търси място за приложение на своите умения
- и на своя интелект,
- тогава той има избор между две неща –
- да напусне своето общество в търсене на по-добро
- или да вложи усилията и ума си в революция на това общество.