Радостта не е щастие, защото щастието винаги е примесено с нещастие. То никога не може да бъде намерено чисто, винаги е замърсено. То винаги има дълга сянка от страдание зад себе си. Точно както денят е следван от нощта, щастието е следвано от страданието. Тогава, какво е радостта? Радостта е състояние на трансценденталност. Човек не е нито щастлив, нито нещастен, а напълно умиротворен, тих, в пълно равновесие. Толкова мълчалив и толкова жив, че мълчанието му е песен, а песента му не е нищо друго, освен мълчание. Радостта е вечна, а щастието е мигновено. Щастието е причинено отвън и, следователно, може да бъде отнето отвън – налага се да зависите от другите. А всяка зависимост е грозна, всяка зависимост е обвързване. Радостта извира отвътре, тя няма нищо общо с външното. Тя не е причинена от другите, тя изобщо няма причина. Тя е спонтанния поток на собствената ви енергия. Ако собствената ви енергия е застояла, няма радост. Ако енергията ви се превърне в поток, в течение, в река, настъпва огромна радост – не по някаква друга причина, а поради това че сте станали по-флуидни, полеещи се, по-живи. В сърцата ви се ражда песен, избликва силен екстаз. Вие сте изненадани от този изблик, защото не намирате причина за него. Той е най-мистериозното изживяване в живота ви: нещо безпричинно, нещо отвъд закона за причината и следствието. Той няма нужда от причина, защото е самата ви присъща природа, вие сте родени в него. Той е нещо вродено, той – това сте вие в своята цялост, леещи се. А когато се леете, вие се леете към океана. Това е радостта: танцът на реката, пътуваща към океана да се срещне с вечния си любим. Когато животът ви е заблатено езеро, вие просто умирате. Не се движите наникъде – няма океан, няма надежда. Но когато течете, океанът идва по-близо с всеки миг и колкото повече наближава реката, толкова повече танцува, толкова повече екстаз има. Думата „съществуване“ не е правилна. Съществуването не е нищо друго, освен случване. Съществуването ви дава статичната идея за нещо като скала вътре във вас. Случването ви носи напълно различна представа… като река, като разтварящ се лотос, като изгрев. Вие не стоите там като скали, вие растете. Живейте в радост… Живейте в собствената си съкровена природа, с пълното приемане на себе си каквито и да сте. Не се опитвайте да манипулирате себе си според нечии чужди идеи. Просто бъдете себе си, собствената си автентична природа и радостта задължително ще се прояви, тя извира от сърцевината ви. Когато за едно дърво се грижат, когато го поливат и го обгрижват, естествено е то да разцъфти един ден. Когато дойде пролетта, настъпва голям цъфтеж. Така е с човека. Грижете се за себе си. Намерете вярната почва за своето същество, намерете подходящия климат и навлизайте все по-навътре и по-навътре в себе си. Недейте да изследвате света, изследвайте природата си. Защото, изследвайки света може и да имате много притежания, но няма да сте им господар. Но, изследвайки себе си може и да нямате кой знае колко притежания, но ще бъдете господар. По добре е да си господар на себе си, отколкото господар на целия свят. Живейте в радост, в любов… Онзи, който живее в радостта естествено живее и в любовта. Любовта е аромата на цветето на радостта. Вътре във вас има радост, която не побирате. Толкова много е, че е непоносимо. Ако се опитате да се скъпите, ще усетите болка. Радостта може да е толкова много, че ако не я споделите би могла да се превърне в страдание, би могла да стане болка. Радостта трябва да бъде споделяна, споделяйки я, вие ще бъдете облекчени, споделяйки я, нови извори ще ви проникнат, нови избликвания, нови потоци. Това споделяне на радостта ви е любов. Следователно, едно нещо трябва да бъде запомнено: не можете да обичате докато не сте постигнали радостта. А милиони хора продължават да правят това. Искат да обичат без да знаят нищичко за това какво е радостта. Тогава любовта им е куха, празна, безсмислена. Тогава тяхната любов носи отчаяние, страдание, мъка, твори ад. Докато нямате радост, не можете да се влюбите. Нямате какво да дадете, самите вие сте просяци. Най-напред трябва да станете царе – а радостта ви ще ви направи царе. Тогава излъчвате радост, тогава скритите ви тайни не са вече тайни, но разцъфтяват сред вятъра, под дъжда и под слънцето, когато окованото ви великолепие е освободено, когато загадъчността ви стане открито проявление, когато тя вибрира и пулсира наоколо ви – когато е в дъха и в ударите на сърцето ви – тогава можете да обичате. Тогава докоснете ли прахта, тя става божествена. Тогава каквото и да докоснете, се превръща в злато. Обикновените камъчета в шепите ви ще се превърнат в диаманти и изумруди. Обикновените камъчета… хората, докоснати от вас няма повече да са обикновени. Онзи, който е достигнал до радостта, става извор на огромни трансформации за много хора. Пламъкът му е бил запален и сега той може да помага на другите. Незапалените фитили, приближавайки се до онзи, който е бил възпламенен от радостта, също могат да пламнат. Просто като се приближите, пламъкът ви обзема и вие вече не сте същите. Любовта е възможна единствено когато пламъкът ви е запален. Иначе сте тъмна същина – и вие претендирате, че ще дадете светлина на другите? Любовта е светлина, омразата е мрак. Вие сте тъмни отвътре, а се опитвате да дадете светлина на другите? Ще успеете да им дадете единствено повече тъмнина – а те и бездруго са в тъмнина.
Ще умножите тъмнината им, ще ги направите още по-нещастни. Не се опитвайте да правите това, защото е невъзможно, то не е според природата на нещата. Не може да се случи. Можете да се надявате, но всичките ви надежди са напразни. Най-напред се преизпълнете с радост. Живейте в радост, в любов, дори сред онези, които мразят. Тогава не стои въпросът какво ви причиняват другите. Тогава човек може да обича дори тези, които го мразят. Тогава човек би могъл да живее в любов и радост дори и сред врагове. Не става въпрос да обичате само тези, които ви обичат. Това е твърде обикновено, прилича на бизнес, на сделка. Истинска любов е да обичаш онези, които те мразят. Точно сега да обичате дори тези, които ви обичат не е възможно, защото не знаете какво е радостта. Но познаете ли радостта, става чудо, магия. Тогава ставате способни да обичате онези, които ви мразят. Всъщност, вече дори не стои въпросът дали обичаш или не обичаш някого, защото ти си любов, няма друг вариант. Този, който е изпълнен с любов и светлина няма какво да стори. Обича приятелите, обича и враговете. Това не е въпрос на решение, любовта е станала като дишането. Ще спреш ли да дишаш ако някой враг дойде да те види? Ще кажеш ли: „Как мога да дишам пред врага си?“ Нима ще кажеш: „Как мога да дишам като врагът ми също диша и това, което той е издишал от дробовете си може да влезе в мен? Как бих могъл да дишам.“ Ще се задушиш, ще умреш. Това би било самоубийство и пълна глупост. По пътя настъпва момент, в който любовта става като дишането – дъхът на душата ти. И продължаваш да обичаш. Трябва да обичате. Всъщност вие сте любовта, без значение къде се намирате – всред цветя, всред тръни, всред най-черната нощ, по пладне, всред страдания, заобикалящи ви като океан или всред небивал успех – няма никакво значение. Вие си оставате любов: и всичко друго става незначително. Любовта ви става вечна, тя пребъдва. Дали го приемате или не, но не можете да мразите, трябва да бъдете каквато е истинската ви природа. Живейте в радост, в здраве, дори сред заразените. Живейте в радост, в мир, дори сред тревожните. Това е единственият начин да помагате, единственият начин да служите. Най-напред бъди безкористен, най-напред се промени. Твоят живот в мир, в радост, в здраве може да стане огромен източник за подхранване на хората, жадуващи за духовна храна. Хората всъщност не жадуват за материални неща. Материалното богатство е много лесно: просто малко повече технология, малко повече наука и хората могат да са богати. Истинският въпрос е как да сме вътрешно богати. И когато сте богати отвън ще бъдете изненадани – за пръв път толкова ясно, толкова остро осъзнавате вътрешната си нищета. За пръв път целият смисъл на живота изчезва когато си външно богат, защото в контраст вътрешната бедност може да бъде видяна много по-ясно. Отвън навсякъде около вас има светлина, а вътре сте тъмен остров. Богатият чувства вътрешната си бедност много по-силно от бедняка, защото за бедния няма контраст, Отвън е мрак и вътре е мрак, той знае, че животът е мрак. Но, когато отвън има светлина, вие закопнявате за един нов феномен: жадувате за вътрешна светлина. Когато видите, че богатствата са достъпни отвън, защо да не бъдете богати и вътрешно? Живейте в радост, без притежания, като сияйните. Наслаждавайте се на света, радвайте се на слънцето, на луната, на звездите, на цветята, на небето и на земята. Живейте в радост и мир, без обсебване. Не притежавайте. Използвайте, но не притежавайте, защото притежаващият не може да използва. Всъщност, притежаващият става обсебен от собствените си притежания. Затова и толкова богаташи са такива нещастници, живеят мизерен живот. Имат всички пари на света, но живеят бедно. Интелигентният човек използва живота и го използва красиво, естетично, чувствително. Тогава светът има за него много съкровища. Той никога не се привързва, защото в мига в който се привържете, заспивате. Изоставете победата и поражението и намерете радостта. Как да намерим радостта? Нека амбицията ви изчезне, амбицията е бариерата. Амбицията е пътешествие на егото: „Искам да бъда такъв, искам да бъда онакъв – искам повече пари, повече власт, повече престиж.„
Но, запомнете: Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда. Изоставете победата и поражението и намерете радостта. Ако искате да намерите радостта, забравете победа и поражение. Животът е пиеса, игра. Изиграйте я красиво, забравете победа или поражение. Истинският спортсменски дух не е този на победата или поражението, не за това става въпрос. Който се наслаждава на играта, той е истински играч. Ако играете, за да спечелите, ще играете с напрежение и тревога. Вас не ви интересува самата игра, нейната радост и тайнственост, повече ви интересува резултатът. Това не е правилния начин да се живее в света. Живейте в света без ни най-малка представа какво ще се случи. Дали ще сте победител или губещ, няма значение. Единственото, което има значение и което винаги е имало значе¬ние е как вие играете играта. Дали й се наслаждавате? – на самата игра – тогава всеки миг е миг на радост