Дали една кампания може да накара българите да предпочетат родното Черноморие пред гръцките острови?
България обича да решава проблемите си с кампании. Голяма част от тях си приличат по това, че са напълно ненужни. Поради простата причина, че се рекламира нещо, което де факто го няма.
Тази пролет Българската агенция за инвестиции на няколко пъти се похвали в медиите, че реализира кампания за връщане на българите зад граница обратно в родината им. Служители на ведомството обиколили 11 държави, организирали срещи, говорили, презентирали, убеждавали. А проблем за решаване наистина има – работещите българи в страната са вече по-малко от работещите българи в чужбина, гласят данните на същата агенция.
Кампанията току-що е приключила и все още е рано за резултати. Историята помни и друга подобна кампания. Но не помни постигнати резултати. През 2008 година тогавашният социален министър Емилия Масларова също обиколи най-големите европейски столици и представи т.нар. трудови борси за емигранти. Шест години по-късно прогнозите за успех на кампанията изглеждат още по-мрачни – официалната безработица в България днес е 13,1%, което е почти два пъти повече в сравнение с 2008 година.
Голямото убеждаване
Работещите българи зад граница не са единствените, попаднали в графата „целева група“ на поредната кампания. В последните години редица ведомства, правителствени и неправителствени организации провеждат кампании. По какво се познават ли? Пресконференция в хотел, която обявява началото. Телевизионни клипове, които рекламират името на кампанията. После идват кръглите маси, пак по хотелите – било то в България, или извън нея. Винаги има и закриване на кампанията – отново в хотел. Месеци по-късно в парка виждаме дете с тениска с името и логото на кампанията и така научаваме, че не са били само разходите за хотели и реклами в медиите.
Ако ходите редовно на море, със сигурност сте целева група на кампания за „връщане на българите по родното Черноморие“. Ако ходите по улиците, тогава сте целева група на кампания „да запазим България чиста“. А преди няколко дни висш чиновник от здравното министерство предложи по телевизията да се организира кампания, която да убеди гражданите, че не трябва да ходят масово в центровете за спешна помощ. С други думи: кампаниите са неизменна част от живота ни.
А проблемите?
Нищо укоримо няма в това някой да провежда кампания, за да убеди другиго в нещо. И не може и да има, особено в едно свободно общество. Има обаче нещо много притеснително в тенденцията институции да заместват решаването на реалните проблеми с провеждането на виртуални кампании. Когато държавата организира или се включва в кампания „за връщане на емигрантите“, нейните представители много добре знаят, че пътят за постигането на тази цел е съвсем друг – подобряване на бизнес средата, осигуряване на предвидимост и върховенство на закона, които ще увеличат инвестициите, а покрай това ще бъдат създадени повече, по-качествени и по-високо платени работни места. Тогава изобщо няма да има нужда от кампании.
И хората, управляващи туристическия сектор, знаят много добре, че кампаниите няма да пренасочат туристите от Халкидики към Приморско. Защото на първо място идва подобряването на продукта и чак след това кампанията по популяризирането му. Пациентите също няма да престанат да се тълпят пред спешните центрове дори и за най-лекия сърбеж, докато останалата част от здравната система не стане по-приятелски настроена към тях. И това не става с кампании, а с реални промени и свършена работа. Същото важи и за природата – хилядите телевизионни клипове, които повтарят мантрата „Пазете…“, не могат да постигнат и малка част от това, на което е способна политиката с конкретни механизми и стимули за природосъобразно поведение.
Защо тогава го правят ли? Българският чиновник мигновено забеляза недостатъците на системата с европейските фондове. И затова той бързо заобича изрази като „инициатива“, „повишаване на информираността“, „презентационни срещи“.
Когато бюрократите в Брюксел са писали правилата, едва ли са допускали, че някой ще реши да рекламира с европейски пари нещо, което на практика го няма. В България обаче това е факт. Разнообразните и ненужни кампании ще продължат, а схемата е кристално ясна: вдига се шум, вървят едни пари, но работа не се върши.