You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

За какво се разбраха Медведев и Борисов?

За какво се разбраха Медведев и Борисов? За какво се разбраха Медведев и Борисов?

За какво се разбраха Медведев и Борисов?

Има ли някакви по-важни новини от визитата на руския премиер Медведев в София? Ако трябва с две думи да обобщим първия ден от визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България, бихме могли да вземем тези: „потвърдени интереси

Ако трябва с две думи да обобщим първия ден от визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България, бихме могли да вземем тези: „потвърдени интереси“. Българският министър-председател Бойко Борисов потвърди интереса на София към доставки на руски газ за евентуалния хъб „Балкан“ и обеща прозрачен търг за АЕЦ „Белене“. Медведев пък потвърди интереса на Русия към енергийни проекти в България (на първо място АЕЦ „Белене“) и към газова тръба за „Турски поток“. Преговорите се състояха в отсъствието на третата страна, която може да гарантира реализирането на тези проекти – Европейската комисия.

Премиерът на Руската федерация го назова в прав текст: „За по-нататъшни стъпки по отношение на „Турски поток“ ще можем да говорим, когато ни бъдат дадени европейски гаранции – не от страна на България, а от Европейската комисия, че за този проект няма да има прегради“. Медведев добави, че се надява „българските колеги да разбират това и да работят по въпроса“.

Защото ни се полага

Но двамата премиери назоваваха „въпроса“ по различен начин: докато Борисов говореше за хъб „Балкан“, който да продава руски газ на европейските пазари, Медведев приказваше за „Турски поток“, чиято втора тръба е спряла в момента до турския бряг в очакване накъде да поеме – към България и оттам през Сърбия и Унгария до Австрия или към турско-гръцката граница, като оттам газът ще се пренася през Гърция и инфраструктурата на Южния газов коридор до Италия.

Първата тръба ще доставя 15 млрд. куб. м. газ за Турция. Липсата на гаранции от страна на ЕК възпира Москва и Газпром да обявят накъде ще поеме втората тръба. А други пречки спират Белград и дъщерното дружество на Газпром в Сърбия – „Газтранс“, известно доскоро като „Южен поток Сърбия“, да започне строителството на сръбската ѝ отсечка – от границата с България до границата с Унгария.

Макар първите 300 млн. евро за тръбата да са осигурени, а сръбските власти да твърдят, че съвсем скоро всичко ще потръгне, от сръбската Газова асоциация смятат, че в следващите шест месеца до една година това едва ли ще се случи, тъй като „американците няма да го позволят“, съобщи през февруари изданието Eurаctive.

Назованите причини са две – базираната във Виена Европейска енергийна общност, чиято цел е разширяване на вътрешния енергиен пазар на ЕС в Югоизточна Европа и Черноморския регион, в 35 страници е препоръчала на Белград да осигури достъп до тръбата и на други доставчици. Независимо, че Сърбия още не е член на ЕС, изискванията на Третия енергиен пакет очевидно не могат да бъдат заобиколени. Посочено е какъв дял от капацитета трябва да бъде заделен за другите и на кои места да стане това – на границата с България, на границата с Унгария и на още три места в Сърбия.

Макар и София, и Белград да правят всичко по силите си, за да осигурят ново трасе за руския газ през Балканите към Европа, изобщо не е сигурно, че плановете им ще се увенчаят с успех. Въпреки това в София Медведев подчерта: „Изтребители винаги ще има, важно е да дойде газ и да има електроцентрали и ние, с нашите български партньори, трябва да работим за това“.

Заради напрежението с Украйна, от 2020 година Москва спира Трансбалканския газопровод, който транзитира природен газ през Украйна, Румъния и България към Турция и Гърция. Българските тръби остават празни, искаме си същите количества, подчерта Борисов и добави: „България ще участва в газопреноса, защото това ни се полага“. И наистина: по силата на дългосрочния договор до 2030 година, „Газпром“ е длъжен да осигури заместващ транзит – или да плати санкции.

Вчерашното изявление на Борисов, че България иска не повече от сегашния транзит, е отстъпление от заявените през май м.г. в Москва надежди за два пъти по-големи количества. Но премиерът си остава все така амбициран да търгува и разпределя руски газ през лелеяния хъб „Балкан“.

Според анализатори, Москва вече е променила схемата, за да не попадне под ударите на Третия енергиен пакет – за строителството и транзита да отговарят местни оператори, а руската страна да не се намесва. Държавната газова компания Булгартрансгаз е готова да поеме като дълг необходимите за строителството на газопровода до Сърбия 2,8 милиарда лева. Защото ако плаща за строителството и е съсобственик на тръбата, каквато беше схемата за „Южен поток“, Газпром попада под ударите на европейските регулации. Де юре Газпром няма да е и изпълнител, но в руското издание РБК се появи информация, че компания, която е негов подизпълнител – „Трубная металлургическая компания” на руския магнат Дмитрий Пумпянский, ще спечели търга, който Булгартрансгаз ще обяви през март. Излиза, че собственост на Газпром ще е „само“ синьото гориво в тръбата.

България се надява, че ако ЕК направи изключения за застрашения от американски санкции „Северен поток-2“, после ще стори същото и за „Турски поток“. Както стана ясно, допълнената газова директива на ЕС няма да спре руско-германския проект, но ще позволи на ЕК да преговаря с Русия за него от името на Общността.

А Белене“?

От срещата Медведев-Борисов не произтича нищо ново и за АЕЦ „Белене“. Русия, чрез „Росатом“, все така заявява желание да участва, а българските власти все така повтарят мантрата за пазарните условия. Въпреки обещанията на властта процедурата за избор на стратегически инвеститор да бъде обявена през февруари, това ще стане чак в края на март или началото на април. Но който и да бъде избран, няма как да мине без „Росатом“ – той е конструктор на проекта, негови са реакторите. Големият въпрос е ще може ли да осигури необходимите 9 милиарда евро без никакви гаранции от държавата. Това обаче няма да се разбере преди началото на 2020 година – заради деветте етапа на процедурата.

Така че съдбата на тези енергийни проекти си остава неясна – въпреки ключовото им значение в руско-българските отношения. „Правителството играе в отбора на Москва, що се отнася до проекцията на руските енергийни интереси в ЕС“, коментира в тази връзка бившият посланик на България в Москва Илиян Василев.

Непосредствено преди Медведев, на посещение в България бе генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. След визитата му Борисов побърза да увери, че: това няма нищо общо с руското посещение; не са говорили за енергийни проекти; България не е Троянският кон на Русия, ами дори един от най-дисциплинираните и лоялни членове на НАТО. А вчера се обърна към Медведев с думите, че „поне още няколко години трябва да поддържаме руските самолети, докато дойдат новите (американските изтребители – б.а.)“. След което добави: „Няма да се плашите от това“. Няколко часа по-рано шефът на Газпром Алексей Милер кацна в София с луксозния си частен самолет – „Гълфстрийм“, американско производство.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!