You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Въпросите за интервю…

Въпросите за интервю Въпросите за интервю

Въпросите за интервю, на които може да не отговаряте

В САЩ е незаконно, но дори и в България тези въпроси звучат некоректно и не би следвало да им давате отговор.

Интервюто за работа е мощен фактор в процеса на подбор на служители. По време на него работодателят ще се опита да събере възможно най-много информация за вас и е възможно да се опита да ви подложи на незаконен разпит, с уж прости и невинни въпроси.

Интервюиращият може да използва поведенчески базирани въпроси, които да му помогнат да подбере най-подходящия кандидат. С тях той може да установи дали човекът има поведение, умения и опит, необходими за работата, за която кандидатства.

Въпросите за интервю трябва да осветяват силните и слабите страни на кандидата, но не трябва да навлизат в неговото лично пространство.

Всички въпроси, които разкриват вашата възраст, раса, национална принадлежност, пол, религия, семейно положение и бременност, престой в ареста, здравословно състояние и сексуална ориентация са табу.

В Америка работодателите избягват подобни дискриминационни въпроси, тъй като правата на гражданите са защитени, но у нас могат спокойно да ви зададат някои от тях.

Избягвайте да отговаряте на питания, които не са пряко свързани с конкретни професионални квалификации, а ако бъдете попитани нещо, което ви се стори неуместно, учтиво откажете да дадете отговор.

Вярно е, че така рискувате да не получите работата. Но поне ще запазите достойнството си.

А ето и някои от тези въпроси:

  • 1. Били ли сте арестуван някога?

Работодателят не бива да ви пита подобно нещо. Може да ви попита дали имате присъда за престъпление, но не и дали са ви арестували, задържали и съдили (но оправдали) за нещо.

  • 2. Женен ли сте/омъжена ли сте?

Въпреки че интервюиращият може да зададе този въпрос, за да види колко време ще бъдете в състояние да се ангажирате с работата си, все пак този въпрос не е уместен. Семейното положение не трябва да бъде фактор за назначаването (или пък не) на определен служител.

  • 3. Каква религия изповядвате?

Работодателите могат да ви попитат за вашия начин на живот (с идеята да разберат дали той би попречил на работния ви график), но не и да ви разпитват за религиозната ви принадлежност.

  • 4. Имате ли деца и планирате ли бременност?

Незаконно е да се откаже заетост на някого, който има деца или който планира да има такива в близко бъдеще. Ако работодателят иска да разбере дали можете да поемате ангажименти и извън работно време, той трябва да ви зададе следните въпроси: „Имате ли отговорности в личния живот, които могат да ви попречат на специфичните изисквания за работата като ходене в командировки, например?“

  • 5. В коя страна сте роден?

Това може да изглежда като невинен въпрос, но имайте предвид, че не е коректен, тъй като можете да бъдете дискриминиран заради своята националност, дори по паспорт да сте български гражданин.

  • 6. Имате ли неизплатени дългове и кредити?

Работодателите нямат право да ви питат за вашата кредитна история, ако вие самите не искате да им споделите нещо по темата. Кредитите ви няма как да окажат пряко влияние върху способността ви да изпълнявате длъжността, за която кандидатствате.

  • 7. Какви са навиците ви на пиене, взимали ли сте някога наркотици (и дори пушите ли)?

Работодателите не могат да ви питат подобно нещо, защото ако сте бивш алкохолик или наркоман, който е минал през успешно лечение, вие сте като човек с увреждане, а законите за защита от дискриминацията пазят инвалидите.

  • 8. Имате ли увреждане или хронично заболяване?

Тази информация също не трябва да се използва като фактор за наемане на работа. Ако позицията изисква някои специфични физически задачи, които не са по силата на хора с разклатено здраве, работодателят трябва да изясни задачите на кандидатите съвсем ясно и конкретно, така че те да разберат дали биха могли да ги изпълняват.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!