Коментар на Петър Волгин в БНР, предаване Деконструкция:
Има един тъжен парадокс, съпровождащ всяко недоволство, било то революция, бунт, въстание или граждански протест. Повечето участници в такива събития са водени от съвсем искреното желание да направят света около себе си по-добър, да накажат неправдите, да изобличат лъжите, да победят олигарсите. Затова и в момента на случването си протестът срещу статуквото изглежда толкова симпатично. Наистина, какво по-хубаво от това да видиш хора, които съвсем безкористно желаят да променят системата. Разбира се, както всичко останало, и протестите си имат край. И тогава най-добре се вижда кои са истинските печеливши и истинските губещи от събитията. Ето че стигнахме до тъжния парадокс, с който започнах. Той се изразява във факта, че ако болшинството участници в протестите имат най-чисти намерения, крайните победители не са те, а едни други лица, чиито помисли съвсем не са толкова идеалистични. От историята знаем, че в 99 процента от случаите безкористните революционери или намират смъртта си на бойното поле или биват маргинализирани впоследствие. Истинските победители се оказват не те, а едни много по-пресметливи и много по-цинични, нека не се бом от тази дума, персонажи. Тъкмо пресметливите и циничните се възползват най-добре от народното недоволство и от гражданската енергия на протестите.
Нека сега от тези по-общи расъждения да преминем съм българската конкретика. Недоволството от политико-икономическата система, в която живеем, е съвсем естествоно. Съвсем естествено е и желанието да искаме да я променим. Бунтът, последвал назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, беше бунт не само срещу конкретния акт, а изобщо срещу начина, по който политиците вземат решенията си за бъдещето на страната – на тъмно, след задкулисни договорки, погазвайки демократичните процедури. Властта, от много години насам, се държи с нас като с безгласни пионки, които безропотно ще изтърпят всичко, което управляващите направят. Е,в един момент търпението се пропука и много хора излязоха на площада. Всъщност трябва да кажа “излязохме”, защото в първите дни и аз бях там, възмутен от действията на управляващите. Вече не ходя, защото забелязах началото на тъжния парадокс, за който ви споменах в началото. Забелязах как пресметливите се готвят да се възползват от гражданска енергия на искрено протестиращите.
Не е особено трудно да забележиш това, защото конкретните резултати от дейността на политическите инженери вече се виждат. След четири седмици протести имаме два проекта – т.нар реформаторски блок, съставен от провалили се на изборите десни партии, и платформата на топ-мениджърката Безуханова. Бъдете сигурни, че в следващите седмици ще има още такива десни проекти. Те ще бъдат пуснати на терена, способностите им ще бъдат тествани и големите финанси ще захранят тази дясна структура, която ще обере най-много симпатии от публиката. Кои са авторите на този политически инженеринг? Това е една сплотена група от банкери, финансите, високопоставени мениджъри, едри собственици, собственици на медии, ръководители наNGO-та. Това са съшите хора, които създадоха Бойко Борисов и ГЕРБ. Защото феноменът Борисов изобщо не се е родил отдолу, както обича да казва един от най-видните експерти на прехода. Феноменът Борисов беше изграден със задружните усилия на въпросните експерти. Но като всеки феномен, и този с течение на годините губи привлекателността си. И затова политическите инженери днес усилено работят за създаването на нов печеливш проект. А времето е благоприятно. Какъв по-хубав момент за създаване на нова политическа структура и за нейното тестване от една революционна ситуация? Използваш естественото недоволство на хората от системата и им предлагаш нов продукт. Вероятността да го купят точно в този момент, тоест да гласуват за една нова партия, е доста голяма.Просто трябва да си достатъчно пресметлив, а експертите на прехода са доказали, че са добри в сметките.
Предполагам, че и вие като мен си задавате въпроса защо всички нови проекти са десни. Защо в най-бедната държава в ЕС, в държавата с най-ниски доходи почти всички нови политически субекти се самоопределят като десни? Този парадос се дължи преди всичко на факта, че идейните вдъхновители и спонсорите на подобни проекти са десни. Напълно естествено е банкерите, едрите собственици и подчинените им неправителствени организации да работят за създаването именно на десни проекти. И също толкова нормално е въпросните партии после да управляват и да прокарват закони в интерес на единия процент банкери и едри собственици, които са ги създали, а не в интерес на останалите 99 процента българи. А най-смешно става, когато тези десни партии ни обясняват колко много искат да победят олигархията. Много любопитно е наистина като как точно ще се борят с олигархията, при положение, че именно тя ги е създала.
Можете да бъдете сигурни – пресметливите персонажи, които ще се възползват най-силно от днешните протести, нямат никакво желание да се борят с олигархията, защото те са част от същата тази олигархия. Да, малко по-просветена, малко по-интелигентна, но пак олигархия. Разбира се, това са умни хора, чели са наръчници за правене на “цветни революции” и измислят забавни нещица като обиколки с велосипеди, създаване на работни места пред парламента и пускане на балончета. Обаче нали разбирате, олигархията няма да бъде преборена, когато няколко човека си извадят лаптопите пред парламента, други обикалят с колелета, а трети танцуват. Олигархията може да бъде преборена само когато й бъде отнета собствеността. Тоест когато бъдат приложени законите спрямо незаконно забогателите. Следователно трябва да има партии, които да настояват за две основни неща – да се отнемамане собствеността на незаконно забогателите и да не се прави разлика между “добра” и “лоша” олигархия. А десните партийни проекти, които вече се създават на гърба на протестите, няма да посегнат върху основите на олигархичната система. Най-многото, което ще направят, е да реабилитират едни олигарси за сметка на други. Не може да искате от едрите собственици и от подопечните имNGO-та да бъдат социално чувствителни и да защитават интересите на нормалните граждани. Нормалните граждани, включително и тези, които днес протестират, отново ще бъдат излъгани. Те вярват, че действията им ще доведат до създаването на едно по-справедливо общество, само че политическите инженери вече са се поогрижили това да не стане. Експертите на прехода, както винаги досега, работят за запазване на политико-икономическото статукво. Имитират промяна, за да няма такава.
И въпреки всичко, аз продължавам да вярвам, че истинска промяна е възможна. Само че тя няма да дойде от десните NGO активисти, които приватизираха протеста и се самоназначиха за негови говорители. Неолиберализмът и култът към пазара не водят до промяна, а до още по-голямо забогатяване на единия процент и още по-голямо обедняване на останалите 99 процента. Затова и структурите, които могат да променят България, трябва да имат съвсем друг идеен профил. Трябва да се разграничат категорично както от олигархичния БСП-елит, така и от либертарианския пазарен фундаментализъм, който противно на всякаква нормална логика, продължава да бъде на мода в България.