Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти… От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи…
Край просяка минава БееМВе.
На „пътя към Европа“ се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
Само немога да разбера защо след деноминацията не оставиха банкнота с неговия лик нашите мизерни управници… защото това е българин които заслужава да се почита. Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.
Името на Левски в носят 1 град, 6 села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и т.н., значителен брой булеварди (един от тях е основения столичен булевард Васил Левски), площади и улици, училища (едни от тях са Българските училища „Васил Левски“ във Валенсия, Кишинев, Лас Вегас, Лондон, Париж, Сан Диего), читалища, предприятия, спортни клубове, Национална спортна академия „Васил Левски“ и Българския „национален“ стадион в София, Националния военен университет във Велико Търново, Връх в Стара планина. Отсъствието на всеобщ идеал в следосвобожденска България е основният фактор, определящ невзрачните изгледи за годините пред нея. Грешно е да се смята, че идеал за българите липсва след падането на комунизма. Той липсва още от 1878 г. Историята ни показва недвусмислено негативните последици от липсата на обединяващия народа стремеж към постигането на определена цел. Ключовият въпрос е, ще успеят ли българите да надигнат глава отново напук на всичко, ще съумеят ли да спасят своето отечество, поело по тъмния път на апатията? Идеалът, или по-точно неговото възраждане, ще спаси България от потъването в забвение, както го е правил неведнъж в миналото. Кога или дали въобще българският народ ще промени курса на своето развитие, предстои да разберем…и за тази фасадна демокрация, тази летаргия и апатия не е виновен нито Бай Тошо, нито Бат Бойко, виновни сме ние, българите, които си мълчим и се оставяме да се гаврят с нас, които не можем да се обединим и да вкараме порядък в собствената си държава.