СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Ще започне ли ДБ да мисли като голяма партия?
сб. юни 25th, 2022

Ще започне ли ДБ да мисли като голяма партия?

Да, България“ и ДБ не трябва да обосновават преизбирането на Христо Иванов – за него има достатъчно аргументи. По-важно е да се съсредоточат върху причините за загубата на гласове на последните избори.

Въпреки подадената оставка заради слабия резултат на последните парламентарни избори, Христо Иванов беше категорично преизбран за лидер на „Да, България„. Опонентите на тази партия и нейната коалиция ДБ със сигурност ще използват това развитие за критики, базирани на сравнения с преизбирането на Корнелия Нинова в БСП. Разбира се, подобни повърхностни паралели са неизбежни, но в същността си проблемите в двете партии са коренно различни по следните причини.

Едните – нагоре, другите – надолу

Да, България“ и ДБ бяха създадени от хора като Христо Иванов, Атанас Атанасов и Борислав Сандов. След неудачното разединение на парламентарните избори през 2017-а година тези лидери мобилизираха демократичната общност и успяха да и гарантират парламентарно представителство в три поредни парламента през 2021-а година. Вярно е, че в последния от тях ДБ загуби половината от избирателите си за сметка на новата формация ПП. Но така или иначе лидерството на Христо Иванов е отговорно за цялостния възходящ път от извънпарламентарна структура до участник в управляващо мнозинство и правителство. При БСП под ръководството на Корнелия Нинова пътят е устойчиво надолу – от втора политическа сила до четвърта; от най-голямата партия в център-лявото до нишов представител.

Като политически послания ситуацията в столетницата и в „градската десница“ също е противоположна. ДБ на практика успяха да наложат своя дневен ред сред приоритетите на обществото. Критиките на „модела Борисов“ и исканията за оставка на патрона му и главния прокурор бяха лайтмотивът на политическата 2021-а година. Заедно с темите за модернизацията на управлението, дигитализацията и по-задълбочената евроинтеграция, тези приоритети се превърнаха и в идейната платформа за успеха на ПП. Получи се парадокс, неостанал незабелязан от Христо Иванов – идеите на ДБ бяха възприети от голяма част от конкурентите ѝ, респективно констатацията, че ДБ е „жертва на успеха си„, не е съвсем неудачна. 

Корнелия Нинова опита да наложи „консервативен социализъм“ с орбанов привкус в България, което се оказа пагубно за левицата и неразбираемо за обществото. Вярно е, че се раздухаха националистически истерии около Истанбулската конвенция и Северна Македония, но чрез тях БСП се намести трайно в душната, тясна и пренаселена ниша на „патриотите“ и се изолира от по-младата и динамична част на обществото. С две думи, този дневен ред нито донесе гласове на левицата, нито (слава богу) стана акцент в управленската програма на новото мнозинство. (Всъщност, той си остава сериозен потенциален риск за това мнозинство, ако не бъде приглушаван и замитан под министерските килими).

Накрая, и в „Да, България„, и в ДБ, и в демократичната общност като цяло има автентично усещане, че лидерите и специално Христо Иванов трябва да останат. Че те са актив, от който не бива да се лишават в момента. Разбира се, има различни гласове и виждания по тези въпроси има, но съществува и солидно, истинско мнозинство зад тази позиция. В БСП срещу Корнелия Нинова се оформи мощна вътрешна съпротива от ключови фигури, която тя удържа основно с апаратни игри и хватки. Като цяло някакъв автентичен ентусиазъм по отношение на ръководството в столетницата не се усеща, а доминира апаратно обезпечената воля за оставане на власт.

ДБ трябва да започне да мисли като голяма партия

Основният въпрос за „Да, България“ и ДБ не е да обосновават преизбирането на Христо Иванов – за него има предостатъчно аргументи. По-важно е да се съсредоточат върху причините за загубата на гласове на последните избори. Позитивното, на което може да се стъпи в бъдеще, е запазването на коалицията ДБ и нейното прерастване в по-интегриран политически субект: задача, която ръководствата на ДСБ, „Да, България“ и зелените трябва да реализират в наложения вече дух на разбирателство и сътрудничество. Най-важното е може би заложено в думите на Христо Иванов, че ДБ трябва да започнат да мислят като голяма партия, като формация, която може да спори за първите места в българската политика.

Това не е лесна задача и тук може би бяха основните грешки на последните избори на ръководството на ДБ. Много лидери бъркат като излишно се тикат напред, където не им е мястото. Христо Иванов категорично не е от тях, а напротив, като рефлексивен и аналитичен човек понякога е склонен да не се изтъква достатъчно. Макар и разбираемо, това оголва политическото поле за хора с надуто его, бомбастична реторика и съмнителен съдържателен багаж – типажи, на които сме се нагледали и от които изглежда имаме неизчерпаеми запаси. Един пример за грешка от недостатъчно изтъкване бяха президентските избори, на които очевидният кандидат на ДБ трябваше да е Христо Иванов. В новия си мандат той би трябвало да започне със спокойната увереност, че зад него наистина стоят много хора, които го ценят, вярват и възприемат като български политически лидер.

Основните задачи пред ДБ

Три са другите задачи, които ДБ би трябвало да решат, за да възвърнат доверието на своите избиратели, а и да разширят влиянието си отвъд онези пикови 11-12 процента, които успяха да постигнат на изборите.

Нови послания отвъд корупцията и съдебната реформа

На ДБ основателно се падна тежкия управленски ресор на съдебната реформа, която безспорно е ключова. Основната управленска задача на формацията, разбира се, е да проведе (като събере нужната подкрепа) тази реформа компетентно и успешно. Но от гледна точка на избирателя тази задача вече е приключила – той вече три пъти поред дава мандат за нейното решаване и по този начин си е свършил работата. За да бъде интересна за избирателя, ДБ не само трябва да изпълни обещаното, но и да е чувствителна към други и нови проблеми пред обществото, които няма да се свършат след като то се сдобие с работещо правосъдие. ДБ трябва изпреварващо да реагира на теми като инфлацията, продължаващата ресурсна зависимост от Русия, неравенствата в страната и неприемливите нива на бедност. Това ще е теренът, на който ще се водят електоралните битки и ако ДБ иска да е адекватна, трябва да има силни послания на него.

Надпреварата с ГЕРБ за център-дясното

ДБ е в идейна конкуренция с ГЕРБ по отношение на избирателите в център-дясно. ГЕРБ също търсят свой нов образ и вероятно са решили да влязат в „консервативната“ националистическа ниша. Има риск с този ход те да се самомаргинализират по примера на БСП, но ДБ би трябвало да опита да противопостави на консервативния национализъм а ла Орбан и Качински един по-просветен и по-кооперативен вариант на защитата на националния интерес. Едно от предимствата на ДБ в тази надпревара е нейният еднозначен проевропейски и пронатовски характер, който не е бил помрачаван от построяването на руски газопровод за рекордно време и за българска сметка, както и от забавянето с десетилетие на ключовата ни газова свързаност с Гърция (да не говорим за казуси като „Скрипал„, „Белене“ и т.н.). След падането на ГЕРБ от власт Бойко Борисов вече е повече вътрешнопартиен проблем, отколкото национален (както вероятно и проблем за едно реформирано правосъдие). Но интересното е, че конкуренцията между ДБ и ГЕРБ вече не е толкова персонална, колкото идейна – терен, на който ГЕРБ традиционно не са особено силни.

Младите и надпреварата с ПП

ДБ би трябвало да се отвори решително за младите, както и за хора извън по-тесните активистки кръгове. Създаването на гъвкави мрежи от поддръжници, търсенето на моментни коалиции по определени въпроси от значим обществен интерес, използването на огромния потенциал от симпатизанти са неща, за които ДБ може да се учи от ПП. На този терен ще се разиграе надпреварата с тази нова формация и е ясно, че ДБ тръгва от неизгодна позиция. Кариерата на Ицо Хазарта е ясно напомняне за пропуснати шансове и неспособност на ДБ да оценява хората, които има. За наваксване в тази посока трябва да бъде вложена много енергия, мисъл и креативност. Но най-вече трябва да бъде вложена солидарност, която да отива отвъд съзнати и неосъзнати елитарни нагласи.

***

След преизбирането на Христо Иванов, както и след изборите на ново ръководство в ДСБ и при зелените, ДБ ще има възможност да се фокусира върху политическия си образ и отношенията с избирателите. Кога ще са следващите избори в настоящата политическа среда не е особено ясно, макар че пред четворната коалиция има достатъчен хоризонт за реализиране на програмата ѝ. ДБ трябва да е максимално концентрирана както в изпълнението на тази програма, така и в идейната битка за потенциални поддръжници и избиратели. Всеки един от тези два елемента е ключов за бъдещето на формацията, а успехът на лидерството, както винаги, ще зависи от съчетанието на отговорността към поетите задачи и способността да се вдъхва вяра и убеждение сред хората.