Политици, медии, образование – това е тройният „консорциум”, който отгледа Ангел Калеев и всички останали расисти, чиито имена още не знаем. Калеев е на 24 години и онзи ден преби момче, защото му казало, че циганите и българите са равни. Сам е заснел побоя, така че можем да видим какво го е ядосало най-много: хипотезата, че може да бъде сравняван с „циганин”.
Калеев е чист българин, дете на посткомунизма, отгледано на село и известно сред своите съседи с това, че не работи – за разлика от момчето, което е пребил. Учил е в местното училище, гледал е българска телевизия, политическият му хоризонт е формиран от българските политици, а представата му за ред – от местния полицай. От тази среда сега се очаква да осъди расистката му проява. След като тъкмо тя я е формирала.
Когато включим телевизора
Ако се чудим откъде се е взел Ангел, нека включим телевизора на произволен канал. Оттам ще научим, че стане ли дума за сюжет с участието на роми, те са представяни или като престъпници, или като хора, на които не може да се разчита. Според асоциация “Интегро”, която миналата година изследва предаванията, говорещи за роми, така изглежда близо 85% от релевантния ефир на телевизиите СКАТ и Алфа, над 50% от съответните предавания на Нова телевизия и ТВ 7 и около една трета от съответните предавания на БНТ и БиТиВи. Ангел Калеев сигурно има множество лични причини да се ужасява не от себе си, а от оприличаването си с друг, но телевизиите със сигурност са подхранили тази нагласа. Както и усещането му за превъзходство на бялата раса и на българската нация.
Според социолозите, 90% от българите гледат телевизия поне веднъж на ден, като най-гледаните канали се подреждат така: БиТиВи, Нова, БНТ. Основната аудитория е съсредоточена в сутрешните блокове и в новините. При такива данни всеки опит да се омаловажи ролята на журналистите в създаването на обществени нагласи може да се разглежда като крайно несериозен. Сутрешните блокове на “Нова” и БиТиВи са фрапантен пример за журналистика, възприемаща носителите на расистка идеология не като защитници на престъпен акт, а като изразители на една от многото гледни точки в обществото. За този избор има алиби: че това се изисква от стандартите за плурализъм. Но в професионалната журналистика няма такова алиби. Журналистиката е отговорна както за собствената си етика, така и за качеството на дебата, който предлага. И ако расизмът има място в този дебат, то е само в подходящия за него исторически и политически контекст.
Релативизмът, с който най-гледаните телевизии подхождат към расизма, не е никак далеч от последното, което научаваме за Ангел Калеев: че той не се срамува от това, което е направил. И защо да се срамува, ако всяко нещо е въпрос на гледна точка и ако всяка гледна точка е равнопоставена с друга? А неговата е ето тази: никой няма право да го сравнява с циганин! И никакво равенство!
„Приносът“ на политиците
Внушението, че “циганинът” е някакво външно тяло, чуждо на нормалността, е дело на политиците. И на тяхната политика в образованието включително. Разбираме го по това как изглеждат читанките в началното училище – “първата среща на децата с това, което се смята за нормално”, както казва социологът Венелин Стойчев. Всички илюстрации в българските читанки изобразяват бели и здрави деца. Ако е нарисуван някой с друг цвят на кожата, той е представен по-скоро като обект на сатирата – като една рисунка на ухилен чернокож с банани около врата, който в учебника за първи клас е наречен “негър”.
Пак политиците са тези, които вкараха расистката реч в държавните институции. Пръв беше министърът на здравеопазването Петър Москов, който определи ромите като скотове. После беше депутатът Симеонов, който ги сравни с улични кучки. А накрая дойде и премиерът, който насърчи лова на хора по граничната бразда, сякаш става дума за диви животни.
Защо, на този фон, да се учудваме на Ангел Калеев и на неговото “мнение”? Откъде би могъл да научи той, че съществува и друг свят, в който престъпното е престъпно и отвежда в затвора? Със сигурност не от полицията, която дори не беше подала сигнал до висшестоящите в съседния град, че в село Овчеполци се е случило нещо нередно. Нито пък от кмета, който се е угрижил само за едно: как пребитото момче да не се оплаче пред медиите. Това е среда, в която няма пролука. И това, което е по силите ѝ, не е да осъди Ангел, а да го възпроизвежда.
Има ли път оттук нататък?
“Единствената превенция на подобни случаи е строгото прилагане на закона” – това каза пред Дойче Веле Емил Коен, социолог и правозащитник, който от четвърт век се занимава с проблеми, генерирани от расизма. Експертът смята, че ако законът бъде приложен бързо и без увъртане, “съвсем малко ще са тези, които няма да си направят сметка за последствията за себе си, ако посегнат”.
Подобно е и мнението на Желко Йованович, който ръководи Ромската инициатива във фондация “Отворено общество” в Будапеща. Правозащитникът е шокиран от случая с пребитото момче, макар и да не го разглежда като изолиран сюжет на фона на другите антиромски прояви. Според него българската държава трябва да предостави по-големи правомощия и финансиране на институцията, която защитава равенството – за да може тя “пълноценно да прилага антидискриминационния закон и да лансира програми в училищата, университетите, медиите и обществените институции”. И още нещо каза Йованович: “Нужна е незабавна реакция на прокуратурата и съдебната власт”. Само че до момента прокуратурата разглежда действията на Ангел Калеев просто като хулиганство, а не като престъпление от омраза. Именно тази практика подхранва фалшивите статистики – официално в България няма епидемия от расистки мотивирани нападения. Това разминаване бе посочено миналата година и от “Амнести интернешънъл”. Според организацията, България се е провалила в разследването на престъпленията от омраза, а с това тя “подхранва страха, дискриминацията и насилието”. Ангел Калеев е добър пример за това как изглежда подобно подхранване.