Празник с изтръгнат език

Празник с изтръгнат език

Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей!

24 май е чуден празник, но открай време става жертва на клишета, неграмотност, сладникавост, лицемерие и политическо изнасилване. На този ден би трябвало да мислим всъщност за езика и образованието.

За да избегна всякакви недоразумения: винаги много съм харесвал празника 24-ти май. Букви, писменост, език, литература и култура празнувам наистина с леко и радостно сърце. Точно обратното важи за разни героически битки, за съмнителни исторически решения, за годишнини от мирни договори, военни победи, преврати, пленуми и тъй нататък. Те не пораждат у мен нито гордост, нито празничност.

Там, гдето знаньето (не) живей

И тъкмо защото харесвам 24-ти май, всяка година се ядосвам на баналностите и кичозността, които полепват по него. 24-ти май трябва да вдишва чист кислород и да говори на богат, красив, звучен и правилен български език. Вместо това обаче в спарени кабинети с дървена ламперия го изнасилват президенти, министри и други политици, които раздават награди, пъчат се в лъча на прожектора, а в общия случай говорят лош, беден и/или диалектен български език. 24-ти май непрекъснато попада в капана на патетични и кухи клишета като „Словото българско”, „Славянските първоучители”, „древна култура” и още десетки от тази серия, които на всичкото отгоре отчасти изкривяват историческата истина и манипулират съзнанието най-вече на децата. 24-ти май винаги става жертва и на една сладникавост, която го свежда до букета цветя за любимата учителка и до първолачето, изписващо с изплезен език А, Б и В на черната дъска.

Добре, а ти какво си представяш? – сигурно веднага ще ме скастрят онези, които не са ме разбрали. Ами ето какво си представям: Представям си, че на 24-ти май – а и през всички останали 364 дни от годината – всеки от нас, а най-вече публично говорещите, ще се напрегне да си пооправи отношенията с българския език. Представям си, че особено хората на най-високите позиции в държавата България ще се замислят дали е редно да говорят на своите поданици все едно, че са седнали да люпят семки на стадиона, дали е редно да ги облъчват с диалектизми, със сбъркана граматика и лош синтаксис.

Празник с изтръгнат език

Представям си, че най-вече онези псевдопатриоти, които в онлайн-форумите и чатовете агресивно защитават някаква измислена от тях самите „българщина”, първо ще се замислят за ужасния, беден и пълен с грешки език, на който пишат, украсявайки го на всичкото отгоре с четворки, шестици, осмици и какви ли не още четни и нечетни цифри. Представям си, че вместо да бленуват за Велика България, за изгубените територии и за славното минало, граждани и политици ще инвестират тези психически и физически енергии в друго: в по-добро образование за децата, в повече грижа за езика и културата СЕГА, в модерни учебни програми и в систематични грижи за онези малцинства, които масово остават извън „любимото школо”, дето толкова го превъзнасяме по 24-ти май.

Ето такива неща си представям – не само на 24-ти май. А вие?

Честит празник!

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.