От Берлин през Лондон до Вашингтон

От Берлин през Лондон до Вашингтон От Берлин през Лондон до Вашингтон

От Берлин през Лондон до Вашингтон

Първо: докато премиерът на страната (страна-членка на ЕС и НАТО) съдейства на разследване от международен мащаб, засягащо едни от най-опасните световни терористични мрежи, той (образно казано) ще бъде посрещан “с военни почести” и ще получава ордени “за полицейските си дейности” и в Берлин, и в Лондон и във Вашингтон.

Второ: в “Берлин, Лондон и Вашингтон” отдавна е постигнат мълчалив консенсус за ненамеса при осветяването на разработки на държавници, свързани с подземния свят. Това не значи че “те” не познават досието “Буда”.

И не само…

Анализът на истините и неистините, които се съдържат между двете корици на тази папка, трябва да бъде направен обаче не от “Берлин, Лондон и Вашингтон”, а от просветения елит на страната. От политиците, от интелектуалците, от независимата съдебна власт… От медиите.

И трето: заради онези неофициални, нелицеприятни, но много значими за имиджа на страната епитети, с които в “Берлин, Лондон и Вашингтон” се споменава името на България – страна на мафиоти, на неграмотни балкански величия, страна на корумпирани политици, мошеници и манипулатори – заради всичко това премиерът на България дължи обяснение на гражданите на България. И не само…

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.