Образование, изоставено на абсурда

Образование и дипломите ни са менте

Образование, изоставено на абсурда

“Фасадни дипломи, готови магистърски трудове – “образователният” бизнес в България кипи. Но докато и дипломите ни, и образованието ни са менте, то и всичко друго в живота ни също ще е менте.

800 лева е цената на диплома за основно образование, ако решите да си я закупите в интернет, 900 лева за средно, а за висше зависи от специалността, учебното заведение и годината на завършване, която искате в документа. Дипломите могат да бъдат с дата на издаване от 1996 г. до 2014 г. от всички учебни заведения в България и всички специалности, с успех по избор. Бланките са оригинални и имат всички необходими подписи, печати, холограми и други отличителни знаци.”

Пазар, какво да се прави? Законите му са безмилостни и ясни, затова и “образователният бизнес” не спи, развива се, предлага изгодни оферти – от паралелното “урочно” образование до търговията с “фасадни” дипломи, готови магистърски и дисертационни трудове… Звучи като горчива шега, а е горчива истина за липсата на единна образователна стратегия, за необходимостта от “необикновена” и цялостна реформа. Законът за средното образование, премятащ се от по-предишния парламент, след бурни и не особено смислени пленарни дискусии, вече е приет на първо четене. Във времето до второто може би трябваше да се организира широко публично обсъждане, но общественото пространство е “проглушено” от други тревоги: най-вече се надвикват ожесточените гласове за и против дълга, за и против съдебната реформа.

Девалвация или конкуренция на университетите?

Образованието, тъй да се каже, е оставено на собствените си абсурди: не че и то не произвежда безумни говорилни, но главно около началото на учебната година, изпитите за гимназиите, матурите и кандидатстудентските изпити, ознаменувани най-често с избрани “бисери” от все по-вопиющата неграмотност на децата ни. Циклят се една-две теми, които се изтъркаха от употреба, без обаче нещо да се променя: непроходимите учебници, сгрешената философия на учебните програми и “свръхпроизводството” на университети. Страната ни е “осеяна” с толкова много висши учебни заведения, легитимирани по нечии политически, икономически или невнятни приумици, че местата за прием са повече от желаещите да следват млади българи, а нивото на образованието се срива все по-надолу. Девалвация вместо конкуренция.

На какво да разчитаме в образователния хаос, на кого да вярваме, че може да се заеме с въвеждането на смислен ред в него? На проф. Танев, който подхвърля изневиделица хрумката си за създаването на университет за хора от третата възраст? Или на проф. Денчев, в чиято “сакрална рожба” УниБит гнездят със засекретените си дисертации и научни достижения всички бивши и настоящи висши кадри на тайните служби?

Да се обземем от здрав образователен патос!

Образованието, от предучилищна възраст до дипломирането в университета, както и да го назоваваме, пазейки се от клишета, е насъщно важно за напредъка и развитието на една страна, в случая на България, напълзяна от икономически и морални кризи, угнетена от социални отчаяния, надвесена с всичките си разбити и нефункциониращи обществени системи над бездната на предмодерността през 2015 година. Само образовани и мотивирани и отвъд материалното млади хора са в състояние да спасят държавата ни, да разгърнат интелектуалната си предприемчивост, да раздвижат икономиката и да въведат различни норми на правораздаване и национална сигурност, на социално поведение и мислене.

Иначе на пазара е пълно с дипломи, вероятно можеш да си ги купиш и на изплащане, но докато и дипломите ни, и образованието ни, и повечето ни “университети” са менте, то и всичко друго в живота ни също ще продължава да е менте.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!