Нова година, нов късмет, казваме ние българите! Само че е удачно отвреме навреме народните поговорки да се актуализират, за да отразят пулса на времето.

Така посочената поговорка се превръща в „Нова година, нова глоба“, през 2015-а. И вече звучи по-актуално, по-реалистично, по-българско.

Общинската администрация реши да „стопли“ общинския бюджет и да „скове от страх“ личния с едно новогодишно обещание: Глоби на фирмите и гражданите за непочистени тротоари и пространства около етажната собственост. Сега, има най-малко 2 ъгъла, от които да се погледне на това “топло” новогодишно обещание.

Първо, отново се пренебрeгват чисто човешките стимули. Това е типично за повечето хора на държавни постове. И общинската администрация подхожда чисто падарски и въобще не допуска, че магазинерите имат съществен стимул да пазят клиентите, служителите и себе си от потрошаване на крайници. В едни такива “заледени” времена, магазинерите са стимулирани да създават повече ползи за клиентите, за да “размразят” поне частично оборотите си. Затова стремежът за привличане на допълнителни приходи и поддържане на добра репутация е доста по-естествена и сигурна защита и срещу опасностите, причинени от студа.

Второ, пространствата и пътищата в момента са общински и държавни. Това предполага, че тяхната поддръжка е отговорност преди всичко на Общината и Държавата. Плащаме данъци, именно за да може Общината и Държавата да се грижат за инфраструктурата в населените места. Иначе влизаме в капана на двойните стандарти.

Плащаме данъци, плащаме такси, даже и когато слагаме една нищо и никаква табелка на магазина си, защото площите били общи, но пък да ни задължават ние и да ги стопанисваме… Ами, щом са общи тези площи и щом Държавата и Общината ни таксуват за ползване, ако обичат те да се грижат за “общите блага”. Съвсем естествено е при настоящата система общите тротоари и блокови пространства да се поддържат с общински и държавни средства.

Разбира се има алтернатива, но, за да не влезем отново в двойните стандарти, трябва да се помисли повече. Ако някой отговаря за поддръжката на конкретно място, нека бъде стимулиран, като взима таксите от ползващите това място или като бъде облекчен по някакъв начин. Само че Държавата и Общината предпочитат обратния подход – грубият. Вместо на стимулиране за вършене на нещо полезно, залагат на стимулиране за избягване на наказание. И, забележете, ако Общината и Държавата не почистят някъде, за тях глоба няма.

Например, за непочистването на малките, квартални улички, ако искаме да сме принципни и последователни, би трябвало някой да бъде глобен. Ако тези улички са общинска собственост, глобените трябва да бъдат отговарящите общински служители. Ако глобата бъде прехвърлена на живущите в блоковете, към тях би трябвало да потекат и ползи, които да ги стимулират да проявяват отговорност – примерно някакви облекчения за тези, които се грижат за междублоковите пространства.

Двойните стандарти и използването на заплахата от наказания, като единствен стимул, показват ясно целта и манталитета на държавниците. Целта е да се съберат пари за държавните и общинските каси, а манталитетът е полицейски – постигаш целта си, използвайки натиск.

Дали пък през 2015 ще доближим живота, към който твърдим, че сме се запътили…? Дали Фандъкова няма да се прояви и този път като български политик и не изпълни това си обещание?

Автор: Мартин Търпев