Ние стоим зад успеха на Фейсбук

Mark-ZuckerbergMark Zuckerberg, chief executive officer of Facebook Inc., listens as Narendra Modi, India's prime minister, not pictured, speaks during a town hall meeting at Facebook headquarters in Menlo Park, California, U.S., on Sunday, Sept. 27, 2015. Prime Minister Modi plans on connecting 600,000 villages across India using fiber optic cable as part of his "dream" to expand the world's largest democracy's economy to $20 trillion. Photographer: David Paul Morris/Bloomberg *** Local Caption *** Mark Zuckerberg

Да не би чак сега да разбрахме истината за Фейсбук?

Който ползва Фейсбук, го прави напълно доброволно. И така напълно доброволно позволява на социалната мрежа да чете, събира и анализира всичко, което сам издава за себе си. Защо тогава е целият този гняв срещу Фейсбук?

Кражба на данни“, “голям гаф“, “скандална злоупотреба” – такива изрази се чуват, когато стане дума за случващото се около Фейсбук тези дни. Но всички тези определения не са верни. Защото в цялата история няма никаква кражба, няма хакнати пароли, нищо не е изтъргувано на черния пазар, няма и хакери, които да бърникат някъде, където не им е мястото. Точно обратното дори: случилото се е “business as usual” – тоест, съвсем обичайна практика.

Фейсбук събира данни. И създава профили на потребителите си, които след това продава на рекламни компании, на доставчици на услуги, на политически партии или просто на групи, които организират някакви подписки. Всеки може да разгледа собствения си рекламен профил и дори да го редактира. Да, скрит е надълбоко в дебрите на личните ни профили, но всичко това не се прави тайно.

Наивно е да се правим на изненадани

Ето пример: да си представим потребител на име Самюел Джей. Той е от мъжки пол, рожденият му ден се пада през пролетта, често пътува по служба, интересува се от футбол, слуша хеви метъл, чете вестници, обича италианската кухня и наскоро се е преместил в ново жилище. Всичко това го знае и Фейсбук, но не защото Самюел го е написал в социалната мрежа, а защото Фейсбук “чете” заедно с него, когато той преглежда статии онлайн, резервира полет, купува билет за концерт или поръчва пица в мрежата. Самюел е позволил на Фейсбук всичко това още със създаването на личния си профил, като е приел условията за ползване.

Всичко това може и да е укоримо. Можем също така да обвиняваме Фейсбук, че премълчава истинската същност на своята дейност. Социалната мрежа дори трябва да бъде наказана, ако бъде установено, че действа в нарушение на американските или европейските закони за защита на личните данни. Но е повече от наивно сега да се правим на изненадани, че Фейсбук прави нещо, което винаги е правил.

Който ползва Фейсбук, Гугъл, Туитър или Инстаграм (всички те преследват една и съща цел), го прави напълно доброволно. Който дава гласа си за Доналд Тръмп, също го прави доброволно, а не защото някой преди това му е промил мозъка или пък някакви тъмни сили са му откраднали личните данни.

Ние стоим зад успеха на Фейсбук

Тук става дума за едно основно правило на капитализма: когато дадена услуга е безплатна за клиента, тогава самият клиент е продуктът. Именно мащабният анализ на личните ни данни превърна Фейсбук в това, което е днес – световен технологичен концерн с 40 милиарда годишен оборот. Ние стоим зад този успех, поръчвайки пица в мрежата или губейки си времето с попълването на безсмислени анкети. Никой не ни е мамил, никой не е крал личните ни данни.

Вече години наред потребителите във Фейсбук мислят и премислят какво да споделят за себе си с останалите юзъри. Но решаващо е не това, а какво издаваме за себе си на самия Фейсбук.

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.