Martenitsa – Bulgaria

martenitsa martenitsa

“This is an old pagan tradition and remains almost unchanged today. The common belief is that by wearing the red and white colours of the martenitsa people ask Baba Marta for mercy. They hope that it will make winter pass faster and bring spring. Many people wear more than one martenitsa. They receive them as presents from relatives, close friends and colleagues. Martenitsa is usually worn pinned on the clothes, near the collar, or tied around the wrist. The tradition calls for wearing the martenitsa until the person sees a stork or a blooming tree. The stork is considered a harbinger of spring and as evidence that Baba Marta is in a good mood and is about to retire.

The martenitsa is also a stylized symbol of Mother Nature. At that early-spring/late-winter time of the year, Nature seems full of hopes and expectations. The white symbolizes the purity of the melting white snow and the red symbolizes the setting of the sun which becomes more and more intense as spring progresses. These two natural resources are the source of life. They are also associated with the male and female beginnings.
Wearing one or more martenitsi is a very popular Bulgarian tradition. The martenitsa symbolizes new life, conception, fertility, and spring. The time during which it is worn is meant to be a joyful holiday commemorating health and long life. The colors of the martenitsa are interpreted as symbols of purity and life, as well as the need for harmony in Nature and in people’s lives.”

Носенето на една или повече мартеници е много популярна българска традиция. Символизират нов живот, концепция, плодородието и пролетта. Времето, през което се носи е писано да бъде радостен празник в чест здраве и дълъг живот. Цветовете на мартениците се тълкуват като символ на чистота и живота, както и необходимостта за хармония в природата и в живота на хората.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.