Търси се приятел
Един ден на Таралежа му омръзнало, да е все сам. Всички други животни в гората, често се събирали заедно и били приятели, а той все стоял настрани и не дружал с никого.
Тръгнал по горската пътека, да търси си приятел. Всеки, който го срещнел обаче, се дръпвал встрани и гледал Таралежа с недоверие. Ежко бил свикнал с това, но този път бил решен да намери приятел. Избрал Мечката и внимателно се приближил до нея:
– Здравей, Мецо! Искаш ли, да ми бъдеш приятел?
– Ох! – подскочила мечката.- Убоде ме бе, Ежко! Махай се от тука, че ще се ядосам. Намери си някой друг на бодеш.
Таралежът, не се отказал. Продължил по пътеката и срещнал Заека. Приближил се до него внимателно, пазейки го от бодлите.
– Здравей, Зайо! – с наведена глава промърморил Ежко.- Искаш ли да бъдеш приятел с мен?
– Ох! Убоде ме бе, Ежко! Как да ти бъда приятел, когато от теб само болка мога да очаквам?
Побягнал Заекът, а Таралежът продължил с наведена глава, но не се отказал. Срещнал Вълка, Лисицата и Сърната, но дори преди да ги попита, успял да ги убоде. Накрая срещнал Катеричката.
– Здравей!- прошепнал Ежко и много внимателно я приближил.- Искаш ли да бъдем приятели?
– Боже, какъв нахалник! – възмутила се Катеричката. – Я се погледни на какво приличаш! Нямаш нито прическа, нито стил. Ако ти стана приятел, ще ми се смее цялата гора. Освен това, нямам никакво желание да се приближавам до теб, защото ще се убода на иглите ти.
Ежко се изчервил, а после поел към дома си. Там дълго мислил, какво да прави. След това взел ножици и отрязал всичките си бодли. Огледал се в огледалото, да не би да е забравил някоя и отишъл пак при Катеричката.
– Здравей! – казал той.-Сега можем ли да бъдем приятели?
– Боже, какъв нахалник!- засмяла се Катеричката. – Махнал бодлите и си мисли, че е станал друг. Ако преди приличаше на бодил, сега мязаш на гол охлюв. Няма начин, да приема подобно същество за мой приятел.
– Ох! – извикал Ежко.-Убоде ме!
– Аз ли? – учудила се Катеричката.- Че аз нямам бодли.
– Да нямаш, но ме убоде и ме заболя. На два пъти ме убоде и го направи нарочно. Всеки има бодли, а всички моите сочат. Аз поне с моите бодли само се пазя, а другите нападат. Не искам такива приятели!
Тръгнал си Ежко обратно по пътеката. Прибрал се в къщи и не излязъл, докато не пораснали бодлите му. Вече знаел, че не в тях е причината. Истинските приятели, нямало да ги гледат и да се сърдят, че ги е убол без да иска. Истинските приятели, красиви или грозни, с бодли или без, нямало да го убодат нарочно никога.