Лиценз за да убие – Земята е плоска

Licence to kill - Лиценз за да убие - Земята е плоска Licence to kill - Лиценз за да убие - Земята е плоска

За да спази законите, но и за да си няма главоболия по време на предизборната кампания, БНР свали от ефир някои от най-емблематичните си предавания – например “Деконструкция” на Петър Волгин. За какво говори това?

Българското национално радио свали предаването на Волгин“ – така звучаха заглавията, с които голяма част от медиите информираха за програмните промени в общественото радио в навечерието на предсрочните избори. Последва и декларация на 16 популярни български журналисти в защита на Петър Волгин, които настояха за „незабавно връщане на „Деконструкция” (така се казва предаването на Волгин – б.а.) в ефир и прекратяване на политическия натиск върху предаването и неговия водещ”. Петър Волгин е познат с понякога крайните си проруски и антизападни изказвания. Именно това го откроява сред останалите в ефира и му печели както верни почитатели, така и остри критици.

Licence to kill

Когато един журналист говори последователно срещу онези, които протестират срещу кабинета „Орешарски“, а малко след оставката предаването му е свалено от ефир, това лесно може да бъде квалифицирано като цензура. Но проблемът е доста по-голям и нито започва, нито свършва със случая „Волгин“. БНР сваля по време на предизборната кампания емблематични предавания като „Неделя 150“, „Събота 150“, „От петък до петък“. Общественото радио обясни тези промени с „депозираното в ЦИК Споразумение с представители на партиите, коалициите и инициативните комитети“. Никъде в този документ не присъстват имената на конкретните предавания, но публикуваните на сайта на ЦИК „Правила за отразяване от БНТ и БНР…“ съдържат в себе си формалния „картбланш“ за подобни действия: „Българската национална телевизия и Българското национално радио следва да предприемат организационни мерки за недопускане на нелоялно предизборно съревнование в други свои рубрики, извън определените програми и предавания за тази цел“.

Този текст е широко отворената врата за разчистване на сметки и налагане на цензура в обществените медии. С тази формулировка може да се оправдае абсолютно всяко решение на абсолютно всеки директор. Конкретният резултат е, че точно преди изборите слушателите на радиото, за което плащат с данъците си, ще бъдат лишени от сериозни публицистични предавания. Защото така са поискали партиите. Сега няма въпроси, няма журналистическа преценка, но пък има комфорт за политиците.

Да помълчим в ефир

Проблемът с изпразването от съдържание на БНТ и БНР в предизборен период не е от днес. В името на т.нар. „обективност“ зрителите и слушателите на практика са лишени от правото си да бъдат информирани. Така например новинарските емисии не съобщиха абсолютно нищо за последните развития в Реформаторския блок, които бяха водеща политическа новина за частните медии. Причината е, че всяко споменаване на политическа сила извън платените форми е немислимо по време на кампания. И ако конкретната партия не прецени, че е важно да си плати, за да покаже на публиката дадено събитие, това събитие няма да бъде представено на зрителите и слушателите на обществените медии. Дори когато става дума за наистина важна новина.

Причините за този проблем се коренят и в законодателството. Законът за радиото и телевизията задължава БНТ и БНР да сключват споменатото вече споразумение с участващите в изборите партии. Законът задължава и Съвета за електронни медии да провежда „специализиран мониторинг“ на изпълнението на тези споразумения. Изборният кодекс пък има над 10 члена, които регламентират всички форми на присъствие на кандидатите в ефира на обществените радио и телевизия. Колкото и ограничения да налагат тези закони на ръководствата на БНТ и БНР, толкова и широко поле за лична преценка им оставят. И по неписано правило решенията в стил „да нямаме главоболия“ се оказват много привлекателни по време на предизборна кампания. Накрая всички са доволни – и партиите, и ръководствата на медиите. Е, остават слушателите и зрителите, но те никога не са били важни в тази игра.

Така по време на избори обществените медии се превръщат в агиттабла, където всяка партия закача своя плакат, кандидатите могат да кажат в ефир, че Земята е плоска, стига да си платят, а насреща си нямат журналист, който да попита „Сигурни ли сте?“. Резултатът от всичко това е следният: БНТ и БНР определено изпълняват някакви функции по време на предизборната кампания, но тези функции със сигурност не са обществени.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.