Легендата за мартеницата

Легендата за мартеницата Легендата за мартеницата

На 1 март празнуваме Баба Марта. В народния календар Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи.

В астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие, природата се ражда за нов живот. В българския  празничен народен календар, през месец март, се отбелязват три празника: 1 Март, 9 МартМладенци и 25 Март Благовещение.

В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее – топло и ласкаво. На 1 март всички българи закичват на ревера, ръката или шията си мартеница. Мартеницата е типичен български обреден символ. Тя се закачва за здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е  символ на чистота, невинност и радост. За българина бялото е знак на чистото. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е  светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на  булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи  здраве. Такава е магическата му сила в мартеницата.

В Родопите мартениците се правят от различни цветове. В Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синият цвят е  олицетворение на небето и земята. Зеленият цвят е знак за плодородие, здраве, възраждане, празничност. Конците, участващи в  направата на мартеницата, се усукват задължително наляво. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи:черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).

Според предание, дошло от древността, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата  съществува някаква зла сила, наричана “лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от “лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено  дръвче.

Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и  годината на създаването на българската  държава (681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от  мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение  на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили  такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в  палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му  изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и  кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според  традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този  период и по него съди каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Доколкото те не са познати на другите славяни, вероятно  мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността.

Според православния календар на 1 март е Сирни заговезни, празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка!
Сирни Заговезни е празник, който не е на постоянна дата и се пада всяка година седем седмици преди Великден.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка.
В Неделя Сиропустна прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове – целувайки ръка се изричат: “Прощавай…, мале, тате“. “Господ да прощава, простен да си!” – е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце.
Сирница, Сирни Заговезни, Прошка, един от най-големите християнски празници, на които Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос.
Сирни Заговезни поставя началото на най-продължителния пост през годината, дни на въздържание и смирение.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.