Kой е Волен Сидеров

Kой е Волен Сидеров Kой е Волен Сидеров

Ако Изродар знаеше, че тази статия съществува, то най-вероятно би отвлякъл и подложил на редица експерименти мозъка на този, който я е написал! Четете на собствен риск!

Произход и издигане

По-известен е като Болен Лидеров, а.к.а. Болният Ездач

Волен става известен в подземните среди след уникалното унижение, което причинява на Ахмед Мерчев в една игра на Кънтъра. В началото на края на есента на 1801 година Волен вече е регионален шампион в град Полски Тръмбеш и води свой клан (Асоциация на младите СКАТ-чета).

Сидеров и Мерчев се срещат на национален турнир. По това време Ахмед вече води корпорацията и е всепризнат фаворит. Тренира усърдно със високия скок и притежава много младоци (научният термин “pwns a lot of noobs” е измислен, за да възпее неговите подвизи). Волен успява да впрегне нарастващата си умствена енергия в движението на пръстите и нанася неочакван удар. Още в първият рунд убива Мерчев с т. нар. Прегазване и повежда с много точки. Ахмед така и не се съвзема и губи мача и турнира.

"Нищо не виждах. Нищо не разбирах. Нещо ми причерня екрана, натиснах спейс, пък то се оказа, че съм му скочил на кратуната и той взе, че умря. Божията ръка ми помогна." - от интервю със сълзи на очи на Волен Сидеров за третия брой на в-к Демокрация от 13 Октомври 1801 година.

Волен Сидеров е известен също и с ранното си познанство с Веселин Василев. Двамата обаче се скарват, тъй като Волен си купува Голф 2, а Веселин – Форд Ескорт 256V. Сидеров заявява, че това е опит за покушение срещу личността му, тъй като 256 е 2 на осма степен, а неговият Голф е едва 2 на първа степен.

Волен Сидеров се радва на широка фенска маса, а най-големите му привърженици са експерименталната death grind hardcore drum-and-bass група Анална Атака.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.