Какво точно се случва през 1984-та?

Какво точно се случва през 1984-та?

Какво точно се случва през 1984 Какво точно се случва през 1984

Тайните служби на НРБ години наред подпомагат арабски терористи, включително и активисти на Хизбула. В България многократно се появява и Карлос Чакала. ДС едва накрая проумява, че това е таралеж в гащите.    

Държавна сигурност констатира, че след 1978 г. терористични организации активно търсят начини да организират свои бази в страните на „реалния социализъм”. Тогавашният режим вярва, че заплахата от терористични актове може да бъде снижена чрез мрежа от доносници. По онова време в НРБ учат много студенти от тогава приятелските арабски страни. ДС се опитва да контролира тероризма с помощта на изградения си агентурен апарат и на мрежата от доносници сред тези студенти. Управляващите вярват още, че България е имунизирана срещу тероризма, защото комунистическите режими поддържат отлични отношения с някои от главните актьори на световната терористична сцена през 70-те и 80-те години на миналия век. Знае се, че прословутият Карлос Чакала многократно е посещавал НРБ – чак до 1988 година. В София той дори свиквал срещи за набавяне на средства за терора, а със съдействието на ДС се е срещал в софийския хотел „Витоша” с шефа на иракската полиция по време на режима на Саддам Хюсеин.

Арабските приятели на НРБ

НРБ приема на обучение близо 4 000 чуждестранни студенти и аспиранти. Голяма част от тях пристигат в страната с протекциите и финансовата подкрепа на приятелски режими от арабските страни. Сред тези студенти и аспиранти ДС изгражда агентурен апарат от близо 400 информатори. Целта е да се ограничат контактите им с българи и да се опазят българските младежи от така нареченото „разложение”, тоест – от вредното влияние и арабските гости, разполагащи с долари и достъп до хубави вещи, че дори до наркотици. Едва малко преди срутването на режима антитерористите от ДС с уплах установяват, че вместо да залягат над учебниците по марксизъм-ленинизъм и да заздравяват българо-арабската дружба, много чуждестранни студенти възприемат съвсем буквално идеята за световна революция. В студентските общежития в България никнат гнезда на редица радикални и терористични организации като „Мюсюлмански братя”, „Абу Нидал”, „Амал”, „Ръката на Черния септември” и дори на Хизбула. Особено проблемни в това отношение се оказват студентите от Судан, Афганистан, Сирия, Ирак, Либия и Палестина. Чак през 1988 г. в доклад на ДС се появява подозрението, че Хизбула и другите основни терористични организации от Близкия изток всъщност представляват пряка опасност и за НРБ – а не само за враговете от така наречения „империалистически лагер”.

Краят на илюзиите

В Държавна сигурност постепенно осъзнават, че не става дума за нещо безобидно. Службите се оплакват, че не се взимат достатъчно мерки за охрана на гранично-пропускателните пунктове и летищата, че там няма техника за откриване на взривни вещества. Че липсват компютри, с които да се следи дали в страната не влизат опасни лица, например някой от онези 3 000 души, които са обявени за терористи в създадената от КГБ и поддържана от братските служби информационна „Система-1”. През 1979 г. ДС трябва да признае един свой провал: службите не успяват да предотвратят клането между иракски студенти (едните са комунисти, другите – привърженици на Саддам Хюсеин). В края на същата година ръководството най-после се съгласява да отпусне 32 щатни бройки за оперативни работници за борбата срещу „вътрешния и външния терор”. Част от тези агенти специално щели да се занимават с международния тероризъм и контролираните от него контрабандни канали.

В отделни случаи българските служби сътрудничат на Запада в борбата срещу международния тероризъм. Така например ДС помага на Западна Германия да залови част от ръководителите на групировката „Баадер-Майнхоф”, извършила серия от кървави атентати. Друг път обаче Държавна сигурност се услушва и подпомага терористите, защото техните действия се вписват в книжните представи на режима за така наречената „класова борба”. В доклад от септември 1983 година например се съобщава за дейността на Тарик Шахир Махди в България. В прочутата палестинска терористична организация „Ръката на Черния септември” този човек държи втората позиция след шефа Абу Даяд. „Махди има положително отношение към социалистическите държави и водената от тях политика. Неговата група няма намерение да извършва акции против НРБ и другите социалистически държави. Абу Даяд е тясно свързан с „Карлос” (Карлос Чакала) и по сведение на нашите другари се е срещал с него в Прага, за да купува оръжие. Разполагаме с непроверени сведения, че Абу Даяд е замесен в контрабанда на наркотици, в която участват учещи в НРБ арабски студенти и аспиранти. А в пласирането на наркотиците в Западна Европа пък участват продължително пребиваващи в НРБ арабски граждани”, четем в документа.

Какво точно се случва през 1984-та?

Интересна е и равносметката на ДС от оперативната игра и проследяването на няколко арабски терористи, които се опитват да изградят в НРБ база на терористичната организация на Карлос Чакала „Световна революция”. Тази организация иска да унищожи Израел, но в същото време нейният арабски резидент в България твърди, че е марксист-интернационалист. „Съществува опасност някой от „Световна революция” да бъде убит в НРБ от западните специални служби и така да се компрометираме пред света и да се конфронтираме с международните терористични организации”, пише в доклад от 1984 година. Точно през тази година в България се наблюдава небивала активност: през страната преминават рекорден брой лица, които са известни с участието си в терора в Близкия изток и Западна Европа.

Така нареченият Възродителен процес и свързаните с него терористични актове (извършени от турски националисти) за пръв път изправят на нокти антитерористите от ДС, които дотогава карат лека служба. Тяхната до момента по-скоро теоретична „борба” срещу международния тероризъм прераства в „борба срещу протурския национализъм и турското разузнаване”. Скоро ръководството на ДС стига до прозрението, че „НРБ не е оградена от китайска стена срещу тероризма”, четем в доклад от архива за 1986 година. Но вече е късно. Две години по-късно, през 1988-ма, ДС открива „гнезда” с трима до петима членове на небезизвестни палестински организации, които са възникнали не къде да е, а сред учащи в подчинената пряко на ЦК на БКП Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Подобни конспиративни групи от арабски студенти функционират и в други военни и граждански учебни заведения в България.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!