Благодарим Ви, г-н Борисов!

Как Борисов се самопровъзгласи за елит

Борисов отново сравни действия на властта с Народния съд. И се самопомаза за елит – заедно с „лейтенантите“ си. Но между тези охлократи и осъдените навремето няма нищо общо. Заради липсата на онзи елит стигнахме до този.

Ако Бойко Борисов беше журналист, щеше да е творческо безсилие да сравни за n-ти път в рамките на година действия на властта с Народния съд. Но Борисов е политик, а политиците не ги упрекват за повторенията им, дори и да са израз на безсилие.

Непристойно фамилиарничене с историята

Така е било и през 1944-45 г. – по списък са изтрепали цвета на нацията“ – така лидерът на ГЕРБ коментира през уикенда списъка с 20 имена, които премиерът Кирил Петков предаде на прокуратурата. В него, както се разбра, е и самият Бойко Борисов, както и финансовият му министър и настоящ консултант Владислав Горанов, но и други политици от ГЕРБ и ДПС. През април 2021 лидерът на ГЕРБ заяви, че го викат в парламента, за да му „правят Народен съд“. През май с.г., по повод смените, извършени в министерствата от първия служебен кабинет, „Народният съд“ пак влезе в употреба. „Аз се чудих какво се е случило през 1944 г. Правят същото, „избиват“ елита на нацията.“ След месец отново: „Разбиране за съдебната система по Радевски е съдиите да пращат решенията предварително, той да ги одобрява и да съдят така, както 44-та година Народният съд е съдил опонентите„.

Така лидерът на ГЕРБ, хибрид между МВР и известна по времената на прехода групировка, се самопомаза за елит барабар с „лейтенантите“ си. За тези хора в края на 2015 година известният юрист Кристиан Таков, вдъхновил хиляди за защита на правовата държава, написа в блога си: „Властващата клика изорава все по-непреодолима бразда между себе си и кадърните, интелигентните и свестните хора в държавата. Скоро няма да има кого да покажат за лице и ще останат само по задни части„.

Има ли нещо общо между тези охлократи и осъдените преди 77 години над 11 000 души – военни, интелектуалци, банкери, юристи, журналисти и други? 2730 от тях – със смъртни присъди. Сред „смъртниците“ на Народния съд са карикатуристът Райко Алексиев (осъден посмъртно, защото умира от побоища), спасителят на българските евреи Димитър Пешев, капитан Иван Вазов (племенник на народния поет), хирургът от световна величина д-р Александър Станишев, но и стотици други стават жертва на ненаказания терор. Заради липсата на онзи елит стигнахме до този.

Но не само присвоената елитаризация е това, което дразни в непристойното фамилиарничене с историята. През 2015 тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров – същият, за когото се помни репликата към Борисов „Шефе, ти си го избра!“, атакува отпадането на давността за престъпленията на комунистическия режим, (в т.ч. и деянията на Народния съд). И Конституционният съд отмени текстовете в Наказателния кодекс, приети от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС, с което се заличи всякакъв опит да се потърси възмездие и за Народния съд, и за „възродителния процес„, и за лагерите на смъртта в Скравена и Ловеч и др. Бойко Борисов, по онова време премиер втори мандат, не промълви и дума по темата.

Днес Борисов се представя за мъченик на демокрацията, жертва на развилнели се тирани. Като жертви на политически терор са се предрешили и негови фаворити – олигархът-депутат от ДПС Делян Пеевски и главният прокурор Иван Гешев. Опрасканите хора и бизнеси, чиито истории се появиха, изглежда не тежат на съвестта им. Тежест имат само кюлчетата и пачките. А прокуратурата година и половина игнорираше нахождението на такива в спалнята на Борисов и дори се чудеше дали „правоъгълните жълти на цвят предмети“ са златни. Такъв ми ти елит – спи с пистолет на шкафчето, злато в чекмеджето и мехлем за гъбички. 

Борисов и образът на жертвата

Но човекът, чийто кумир е Тодор Живков, се надява да го играе по живковски. Чака да види кога кризите ще дестабилизират новото управление, за да се появи носталгия по джипката, карана от силните ръце на Борисов – като копнежа по соца и тихите му улици. После ще си дойдат и хиперболите, към които лидерът на ГЕРБ изпитва неудържимо влечение  – вижда магистрала зад първа копка и инхаус поръчки, приятелство – зад протоколно ръкуване с европейски лидер, баланс – зад приклякване. В днешната реалност обаче изглежда като артист занаятчия, когато иска да демонстрира творческа интеграция с образа на жертва. Че коя жертва разполага с прокуратурата зад гърба си и използва правомощията ѝ като бухалки!

Разбира се, че българското общество иска да бъдат осъдени виновниците за настоящата национална катастрофа – стъпканото върховенство на закона, опороченото правораздаване. Не от Народен съд, а по обвинителни актове с годни доказателства.  

Впрочем, някой съмнява ли се, че във времената на Народния съд Бойко Борисов щеше да е милиционер – също като Тодор Живков?