Изчезва ли България?

Изчезва ли България?Изчезва ли България?

Изчезва ли България?

Все по-малко деца, все повече трудови мигранти: България се топи. До 30 години българското население ще спадне с още една четвърт, а след 50 години страната ще бъде първа в света по депопулация. Изчезва ли България?

През 2018 г. раждаемостта в България е спаднала в сравнение с предходната 2017-а, както впрочем и числеността на населението на страната, което вече е под 7 милиона. Медиите тиражираха новината, че броят на новородените е бил по-нисък с 8%, но всъщност спадът в раждаемостта е 26%.

Според миналогодишното издание на Националния статистически институт (НСИ) „Население и демографски процеси“, през 2017 г. в България са се родили 63 955 деца, а информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването отчита за 2018 година 47 340 живородени деца – спад от 26 процента. Вярна или не, международните институции приемат за меродавна само обобщената информация за раждаемостта на НСИ, казва проф. Пенка Найденова, която дълги години е работила във Фонда на ООН за населението. Разминаването в числата може да се дължи на това, че в България всяко дишащо новородено, дори и с фатални за живота му през следващите няколко дни малформации, се регистрирано като живородено, добавя тя.

Страната с най-бързо топящо се население 

Подобен срив в раждаемостта е характерен само за периоди на войни и масови епидемии.  Каквито и да са обобщените данни на НСИ, които се очакват след 4 месеца, те няма да променят оценката на Фонда на ООН за населението и на Евростат, че България е страната с най-бързо намаляващо и застаряващо население в света. Прогнозите са, че през следващите 30 години България ще изгуби поне една четвърт от сегашното си население и през 2050 г. ще бъде начело по депопулация.

Според Марта Сугарева, професор по демография в Пловдивския университет, спадът на раждаемостта в България може отчасти да се обясни и с провежданата от комунистическия режим демографска политика, забраняваща абортите. Разбира се, основен принос за този спад имат посткомунистическата стопанска разруха и свободното движение на хора през границите. В резултат от това, на територията на България намалява броят на жените във фертилна възраст и се променя съществуващият модел за семейство с две деца, който би осигурил, макар и в много тесни рамки, някакво естествено възпроизводство. 

Когато деца раждат деца

Недостатъчно проучен е и високият коефициент на раждаемост сред момичетата на възраст между 10 и 14 години – приблизително 1 раждане на 1000 деца. В групата на по-развитите държави по този показател пред България са единствено Мексико и Чили. „Явлението „деца раждат деца“ е крайно опасно преди всичко за физическото и менталното здраве на родилките и техните рожби, които често пъти остават до края на живота си непълноценни хора“, изтъква проф. Сугарева.

Младите хора, които навлизат в трудоспособна възраст, компенсират само отчасти (60%) излизащите в пенсия. Съвсем различна е картината сред българските емигрантски общности в чужбина, където имаме 100% компенсация. „В случая с българската раждаемост трябва да си припомним хипотезата на американския учен Ричард Истърлин, че младите хора по правило се женят и раждат деца тогава, когато доходите им позволяват по-висок стандарт на живот от този, при който те са израснали“, посочва проф. Сугарева. Според Истърлин,  броят на новородените зависи от това колко лесно, респ. трудно, е в една страна да се намери добре платена работа.

Марта Сугарева не одобрява държавната практика да се дават директни помощи за всяко новородено. Световният опит в активните политики за насърчаване на раждаемостта сочи, че най-добре е парите за новородените да се насочват към фондовете за човешко развитие, от които родителите да получават суми само под формата на целеви ваучери за покриване на определени разходи – за изхранване, обличане, образование, трудова квалификация, спорт и отдих на децата.

България се превръща в страна на услугите

Шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев твърди, че броят на незаетите работни места в българската икономика през миналата година е нараснал поне с 20 хиляди, като в момента за 100 000 работни места просто няма хора. “Принудени сме на всеки три до шест месеца да затваряме част от производствените си мощности“, казва по този повод изпълнителният директор на гоцеделчевската шивашка фабрика „Пирин-Текс“ Бертрам Ролман. По неговите думи, България се превръща от страна на производството в страна на услугите.

Заплатите обаче не решават проблема с липсата на работна сила. „Разликите в стандарта на живот между България и западните страни са толкова големи, че много българи са загубили всякаква надежда и вяра, че членството в ЕС може да реши този проблем” казва Ролман. Той припомня, че наскоро в Германия служителите, които обработват багажите на летищата, са стачкували с искане да получават по 20 евро на час. “Лично аз смятам, че повечето работници в „Пирин-Текс“ са многократно по-квалифицирани, но трябва да живеят със заплати от 3,50 – 4,00 евро на час. А това е твърде малко за стандарта на живота тук“, убеден е германският инвеститор. 

За да започнат да се раждат повече деца

От България непрекъснато изтича човешки капитал, а празнината засега не се запълва. Васил Велев посочва, че равнището на производителността на труда все още не е в състояние да компенсира тази тенденция. „Средно българите работят 33 години, докато в Европейския съюз този показател е 36 години. Всеки работещ българин отсъства по болест средно 8 дни в годината, което в много европейски държави би се приело като извънредна ситуация. В някои наши предприятия вече работят и виетнамци, но издаването на разрешенията им за временна заетост е крайно мудно и отнема до 6 месеца“, обяснява той.

Дали обаче вносът на трудови мигранти ще реши проблемите на бизнеса, след като българите продължават да освобождават много работни места в родината си? Германският предприемач Бертрам Ролман казва по този повод: „За подобряването на демографската картина е нужна преди всичко силна икономика с продуктивна работна сила, която да чувства дългосрочна финансова сигурност за създаването на поколение. В страна, в която младите хора нямат вяра в бъдещето и в успешната си реализация, няма как да се раждат повече деца“.

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.