Интернет трябва да остане свободен и отворен. А свободата на интернет?

Английският Wikipedia в знак на протест на черно. Английският Wikipedia започва през 2001 г. и има над 3,8 милиона статии. Има около 16 милиона потребители.

Как се живее без „Уикипедия“? Отговорът на този въпрос вече е познат на юзърите на английската версия на онлайн-енциклопедията. Те са подложени на 24-часова принудителна „диета“ от протест срещу възможна цензура в САЩ.

Представете си свят без свободен достъп до познание!“ – с този апел започна 24-часова стачка на английската версия на Уикипедия, породен от два рестриктивни американски закона за борба срещу пиратството в интернет. В знак на протест страниците на популярната онлайн-енциклопедия днес ще останат почернени за цял ден. На мястото, където юзърите иначе могат да правят справки за личности, понятия, събития и т. н. се отварят тъмни страници с надпис: „Представете си един свят без свободен достъп до познание! Повече от десетилетие и в продължение на милиони часове ние изграждахме най-голямата енциклопедия в човешката история. Американският Конгрес сега обсъжда законодателство, което в значителна степен ще наруши свободата и откритостта на интернет.“

Кое е нелегално и кое не?

Интернетната общност се опитва да упражни натиск над Американския конгрес, насочен най-вече срещу двата обсъждани проектозакона. В тях са предвидени мерки срещу разпространението на пиратски копия в чужбина с цел осигуряване на по-добра защита на интелектуалната собственост на американските автори. 

Проетозаконът предвижда различни възможности за противодействие срещу фирми и търсачки. Най-оспорваната мярка е блокирането на определени съдържания на интернет-провайдерите. Най-вече филмовата и музикалната индустрии подкрепят проектозаконите. От тяхна гледна точка нелегалното разпространение на пиратски копия и нелегалното сваляне на музика от интернет унищожава милиони работни места в САЩ.

Ще има ли цензура на интернет?

Критици обаче се опасяват, че мерките ще ограничат свободата на мненията и ще доведат до напълно произволното блокиране на рекламни и други съдържания в интернет. Според тях законодателната инициатива ще даде възможнст и за цензурирането на интернет. Особено критично се гледа например на евентуалната възможност да се блокират чуждестранни уеб-сайтове, предлагащи пиратски продукти. Това пък в крайна сметка ще блокира и достъпа на американски граждани до част от интернет.

Подобни критики изказват и от страна на някои големи концерни като Google, Yahoo, Ebay и Facebook. Те смятат, че новите закони ще нарушат основните принципи за функционирането на интернет и ще обременят редица провайдери. Междувременно и Белият дом премина на страната на критиците.

Президентски съветници обърнаха внимание, че пректозаконите въвеждат цензура. Те предложиха да се изготви нов проект, който да не е толкова амбициозен: от една страна да защитава от пиратство, но без да нарушава свободата на интернет. Не е ясно дали президентът Барак Обама ще наложи вето срещу сегашния вариант на закона.