Илюзията, че законите важат и за боговете

Илюзията, че законите важат и за боговете

оклеветена България оклеветена България

Самотният премиер на оклеветена България. “След като сами клеветите себе си, заслужавате да ви клеветят и от Европа!”

Според “уравнението Борисов“, съставено още в първия ден на управлението му, за всички несполуки в България – минали, сегашни и бъдещи – са виновни… Имената всъщност не са важни. Важното е, че той самият е невинен.

Малко преди официалното оповестяване на десетия мониторингов доклад на Еврокомисията за България, премиерът Борисов – в типичния за него настъпателно-пропаганден стил и в хаотичен порядък – изгради пред безмълвната българска аудитория поредната кръгова отбрана, която да защити него и кабинета му от критиките в доклада.

Това, че за главни виновници за негативната оценка на Брюксел бяха посочени Станишев, Костов и цялата българска опозиция не е новина. Според “уравнението Борисов”, съставено още в първия ден на неговото управление, всички неблагополучия в държавата – миналите, сегашните и бъдещите – се дължат именно на Станишев, Костов, Първанов и цялата българска опозиция.

Илюзията, че законите важат и за боговете

От време на време – за цвят, за баланс, за нерв – Борисов шуми и срещу министри от своя кабинет. Критиките към тях обаче напомнят на гръмотевиците от Олимп, където Зевс въдворява ред между своите, а всъщност поддържа илюзията, че законите за хората важат и за боговете.

По подобен начин министър-председателят подреди в групата на виновните за “най-лошия евродоклад от влизането на България в ЕС” и вицепремиера Цветанов, и вицепрезидента Попова в досегашното й качество на правосъден министър.

Дотук – нищо ново. Новото, което не може да бъде подминато с мълчание, са нападките на министър-председателя срещу неправителствените организации – “тези неправителствени организации, които всеки ден пращат своите писания къде ли не в Европа!…” и заради които “нищо добро не можем да очакваме…

Съвсем неотдавна, в зората на така наречената българска демокрация, в тиражните медии – приемници на изданията на Българската комунистическа партия, както и в новопоявилите се националистически трибуни, можеха да бъдат прочетени буквално същите слова. На техните страници редовно се появяваха коментари срещу неправителствените организации и ролята им в обществения живот.

В българската преизподня

Дежурното обвинение – особено срещу “Отворено общество”, БХК и “сателитните им организации” – беше, че това са “добре платени американски слуги”, които всеки ден пращат своите писания къде ли не и благодарение на “могъщи американски и европейски донори” обикалят страната, за да предлагат стоки и услуги и да я клеветят на Запад.

Самотен и неразбран в своите усилия да се бори за имиджа на страната (като някаква еманация на чистия дух, който танцува над клокочещия казан в българската преизподня, ако използваме известния виц за пазачите в Ада, цитиран тези дни от Борисов), премиерът заключи, че след като този народ сам клевети себе си, заслужава да го клеветят и от Европа.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!