Играта с парите

Играта с парите

Играта с парите Играта с парите

Отиващото си правителство предприема нова необяснима промяна. Тя засяга управлението на Фонда за лечение на деца и ако бъде осъществена, ще ограничи контрола върху решенията на фонда.

Предложението е на министъра на здравеопазването Таня Андреева и съдържа два основни елемента. Първият засяга неправителствените организации и медиите, като замисълът е те да не могат да участват във взимането на решения, които се отнасят до лечението на деца. Вторият гласи следното: предложеното преструктуриране на Фонда не се нуждае от актуализиране на бюджета.

В момента представители на медиите и на различни НПО са част от Обществения съвет, който взима решенията за лечение на деца в чужбина. Според новото предложение те биха останали без право на глас, но биха имали задачата да набират средства, без да могат да контролират разходите.

Представителите на НПО не са били уведомени, че се готви такова предложение. В същото време е факт, че министерството не е длъжно да ги уведомява.

Предисторията

Държавата и неправителственият сектор са влизали в многобройни битки около Фонда за лечение на деца, който бе създаден през 2005 година. Основен повод за конфликтите са бюрократичните процедури и нехайството, в което представителите на НПО редовно обвиняват правителствата. През изтеклите 9 години мащабните проблеми са били поне три, като всички са били повдигнати от третия сектор. И всички са били разрешени с негова помощ.

В началото например процедурата е толкова тромава, че немалко деца умират, преди да получат одобрение за финансиране на лечението. По-нататък битката на НПО е срещу внезапно решение на кабинета да наложи таван върху сумите, отпускани за лечение – 180 000. И така до тази зима, когато научихме за ново забавяне на процедурата за 36 деца – „заради незаинтересованост, бюрокрация или просто нехайство“, казва Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум и член на Обществения съвет на Фонда. Според нея, министър Андреева просто е решила, че неправителственият сектор ѝ пречи.

Играта с парите

Бюджетът на Фонда за лечение на деца за 2014 година възлиза на 6 милиона лева. До началото на юли са били изразходвани 4.7 милиона от него. За нея това означава, че веднага би следвало да се прибегне до една възможност, дадена на Фонда още през януари тази година. Тогава правителството на Пламен Орешарски приема постановление за изпълнение на държавния бюджет и вписва в неговия член 27 допълнителни 7 милиона лева за нуждите на два фонда на Министерството на здравеопазването – фонда, известен като „Ин витро“, и Фонда за лечение на деца.

Фондът за лечение на деца все още не е казвал, че иска тези полагащи му се пари, макар че похарчените вече над 80% от бюджета биха оправдали подобна стъпка. В новото си предложение за преструктуриране на Фонда министър Андреева изрично пише точно обратното: че нейното начинание няма да се нуждае от „допълнителни финансови средства“, а ще се „реализира в рамките на утвърдения бюджет“ на Фонда.

От Министерството на здравеопазването съобщават, че въпросът с актуализирането на бюджета тепърва ще се обсъжда. „Може би първо искат да няма контрол върху тях, за да може чак след това да изискат средствата от бюджета“. И добавя, че има поне още две други необясними предложения на министъра. Така например в сега действащия текст Фондът се задължава да осигурява „адекватно и своевременно“ лечение на деца. В новия вариант изразът „адекватно и своевременно“ липсва. Вторият проблем е в уточняването на всички случаи, в които Фондът няма да финансира лечението. Такъв списък е имало и досега, но новото предложение е по-детайлно от досегашното. „Написано е, че Фондът няма да финансира лечението на деца в „спешно състояние“, а изразът „спешно състояниеняма дефиниция

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!