Какво можем да научим от гъските?

И за какво се протестира?

И за какво се протестира И за какво се протестира

 И за какво се протестира? Аха, ще сваляме олигархията, разбирам. Колкото свалихме монополите зимата. И как по-точно? С избори?.. А един мармот завива шоколада в станиол…

Очевидно е, че много хора са на тези протести, защото им се е отворила легитимна възможност да излеят публично омразата си към вятърната мелница, която наричат в умовете си с нафталиновия термин „комунизъм“. Най-смешното е, че много от тези иначе уж позитивни хора нямат и 30 години, и е забележително странно да ги видиш с разпенени уста да скандират „червени боклуци“, пред вид, че когато социализмът у нас вече беше на смъртния си одър, те или са били пеленачета, или дори не са били планирани все още от родителите си. Още по-големият парадокс е, че много от тях имат реално крайно леви искания без да го осъзнават, но тук няма да се занимавам с това. Този текст е за останалите протестиращи, които реално искат да променят системата и са на улицата не от фанатична обвързаност с патологичното отрицание на нещо имагинерно, а от искрения порив за промяна към нещо по-добро и умеят да мислят реалистично и градивно.

Ето как работи схемата в капиталистическата икономика. Елементарно е. Политическите партии получават пари от бизнеса, за да развиват политическата си дейност. За да си позволят кадровия състав и ефирното време, които са им необходими, за да имат чуваемост и авторитет, достатъчни за доминация в информационното, респективно в политическото пространство, са нужни доста средства. Получават ги от фирми. В замяна на това те правят после услуги на спонсорите си. Във времето лека полека едрият бизнес неизбежно започва да обсебва политическите процеси, да се намества трайно в кадровия състав на партиите, да засилва влиянието си.

Големите играчи – т.нар. олигарси, играят с големите партии. В този заблуден егоистичен свят никой не съзира интерес в това да храни недоходоносите идеали на шепа хипари. Има смисъл да се дават пари на хора, на чиито его, алчност и жажда за власт може да се разчита след това. Няма безплатен обяд.

Няма и безплатни избори. Айде, направете си утре партия, съберете приятелчетата от квартала и се намесете в „демократичния” процес, да ви видя как по-точно ще го направите и с какви средства. Тя не е проста работа тая работа, нито е евтина. Но логиката е елементарна – да гониш олигархията от политиката с избори е като да гасиш пожар с бензин. Та политиката е на издръжка на олигархията, не знаехте ли?

Ако сте сериозни протестиращи, ама наистина сериозни, а не сте просто партиен клакьор (каквито има немалко на тези протести между другото) или някой, излязъл просто за разходка на биричка, „щото всички са там”, та, ако сте наистина сериозни за изземането на властта от олигархията, единственият реален начин да се случи това и да се предотврати задълбочаването на олигархичната тенденция в плутокрация, е повсеместна революция и национализация. Не знаехте ли? Ама така правят комунистите ще кажете… Разбира се. Аз лично никого не бих призовал към подобно нещо, защото всеки конфликт води до страдание, всяка война е зла – това е най-голямата глупост, която човечеството е измисляло. Но това е единственото реално средство да изгоните олигархията. Всичко останало в рамките на този модел ще води отново и отново до олигархична, в перспектива – плутократична схема.

Ето ви го омагьосания кръг. Утре вие с високите ви идеали ще направите партия, и мигом ще се изправите пред въпроса за финансирането й. Някое лице в добри финансови позиции ще забележи харизмата ви, ще види, че имате потенциал да влезете в парламента (тоест – да сте близо до ресурсите на няколко милиона души) и ще ви покани на среща. Първоначално дори няма да знаете кой точно стои зад гърба му и ще приемете парите, защото ще ходите на избори и нямате избор – трябват пари! Той пък на свой ред ще ви увери, че вие и само вие решавате как да ръководите партията си. Ще спечелите изборите и съвсем скоро ще започне да ви става ясно кой точно ви е дал парите, и ще съзрете мощни финансови структури зад гърба му, които не биха се спрели пред нищо, за да осъществят целите си.

Ако сте толкова корав, че не успеят да ви купят с пари, те боравят и с други средства. Могат да застрашат живота ви или спокойствието на семейството ви, могат и да ви компрометират пред обществото или да ви помогнат да загубите парите си много бързо, ако имате такива, а могат и да ви свалят от власт, както се е случвало у нас неведнъж, а опити за това наблюдаваме и в момента. Те имат механизми за въздействие.

Да не говорим за международите въздействия. Там е истинската олигархия, тя дори не е в страната. Тук са дребните риби – Пеевски, Прокопиев, Цветан Василев, Борисов, Плевнелиев, Станишев и Доган – слаба ракия. Истинските играчи не са с български паспорти. Двата най-мощни олигархични лагера все още са САЩ и Русия. А виждате САЩ примерно как водят политика – с бомби и самолети. Колко струват вашите идеали пред най-мощната военна машина в света? Или си с тях, или си враг на демокрацията и те бомбардират. Забравихте ли вече Сърбия? Не виждате ли какво става в Сирия и Палестина? Това са нашите партньори – Съединените Щати и техният девиз – или ни даваш каквото искаме, или те обявяваме за терорист и идваме с бомбите.

И е пълна заблуда, че президентът на САЩ имал думата. Има корпорации в тази държава, които са сменили десетки президенти. По коя логика по-точно президентът има думата? Да не би да държи парите той? Той е там 4 години на заплата, а има военнопромишлени и фармацевтични гиганти на по сто и повече години. Последният свободомислещ с особено мнение си го отстреляха бързо-бързо, че и брат му убиха. За семейство Кенеди говоря. Разказват ни приказки за лека нощ по телевизора и ние им вярваме. Но давайте, ще свалим олигархията с протест и избори.. и знаете ли кога? Като цъфнат налъмите. Най-много да се сменят олигархичните кръгове.

Корпорациите управляват държавите, не политиците и още по-малко народът. Народът може да вика по улиците колкото и каквото си иска, но народът вече няма собствеността, няма парите, няма властта и дори суверенитетът му е на изчезване с междудържавните обединения, в които бива въвлечен. Но нее, няма никаква световна конспирация, властта е на народа, казал Мечо Пух на Прасчо и тръгнали заедно към хоризонта, окъпани в алените лъчи на красивия юлски залез със сърца, стоплени от светлината на великите им демократични идеали…

Тъй че, ако наистина ще сваляте олигархията, с избори и цици на площада няма да стане, да знаете. Губите си времето. Чакам да видя революционните комитети и проекта за преврат, народен съд, отчуждаване собствеността на монополите и прогонване на компаниите, които изнасят парите на републиката. Тия работи ги говори онзи, дето му викате, че е луд, а всъщност скандирате неговите искания. Свалят олигархията с протест и избори, защото някой казал, че така се прави демокрация. Демокрация може и така да се прави, но корпорокрацията се събаря само с революция и национализация. Обаче тогава партньорите ни ще дойдат в мир да ни бомбардират в името на демокрацията. Ще кажат, че сме терористи. Но този филм сме го гледали… Че и нови епизоди има из Близкия Изток.

Започва ли да ви светва международната картинка? Надявам се. Затова някои хора предпочитаме да се фокусираме въху личностното си израстване и духовното си самоосъзнаване, вместо да си губим времето с политика. Ако ме питате за съвет, вместо да си хабите енергията по площадите да зовете за безсмислени избори, по-добре кажете някоя искрена молитва, покайте се за грешките си, помедитирайте, помислете как да донесете повече стойност на света и да помогнете на някого (добре е да започнете от себе си, разбира се), вместо да чакате политиците демократично да съборят олигархията, която представляват, за да живеете вие по-добре. Те не могат. Нито пък вие, защото не сте готови на жертвите, които се искат, за да се случи това нещо реално. Нито пък искате последствията от нещо подобно, което би ни върнало там, откъдето всичко започна. Накрая ще осъзнаете, че всички сме всъщност комунисти със социални искания… Другата заблуда на протеста – че на площада били ситите. Сити, ама друг път. Ситият не ходи да вика по улиците, на него не му пука за политиката.

Колкото до минимизиране на негативите от олигархията, на каквато демокрацията в условията на капитализъм е обречена, може би ако всички станем по-добри хора и живеем с повече вяра и алтруизъм в сърцата си, с повече уважение един към друг и братска любов, тази вибрация ще стигне и до едрите „земевладелци” ще ги нарека и те ще се отегчат от егоистичния си интерес, и ще започнат малко по малко да го пренебрегват в името на цялото, в полза на народите. Но такива процеси не стават от днес за утре – другата заблуда на тези протести – че едни избори ще решат проблема. Нищо няма да решат, само мътят водата.

Ако все пак ме питате за радикално решение в рамките на демократичния капиталистически модел, казвал съм го и другаде – препоръча го лечителят Георги Изворски. Да се направи двукамарен парламент като горната камара е съставена от т.нар. мъдреци – малка, елитна група от хора с богат житейски и професионален опит от сферата на културата, науката, духовното. Те ще изпълняват ролята на висша комисия по етика и ще имат право да налагат вето над решенията на долната камара на „занаятчиите” да ги наречем или още – експертите – икономисти, юристи и т.н. Ще се възползват от това право винаги, когато решенията на долната камара противоречат на духовния закон, на общочовешкия морал или на интереса на народа и ще бъдат морален коректив не само за експертите от долната камара, но и за целия ни народ.

Дотогава, нека не се заблуждаваме – българският народ е тарикатски народ. Тук данъците си ги плащат в пълен размер само държавните служители, защото нямат друг избор или просто нямат друг доход. Дори президентът ни предпочита да си държи финансите в офшорки… че няма пенсионерките да му ги ядат, я…

Не искайте прекалено много от родината си, а се запитайте какво сте й дали, освен дежурната си разходка до урните, с която ни повече, ни по-малко заявявате официално, че искате още от същото.

Ако направим шествие „Любовта ще спаси света”, „Прегръщам ви безплатно” и „Обичай ближния си в името на народа”, аз ще съм пръв на фронта. Но позитивните шествия не събират множество. Хората искат мъст, виновни, електрически столове, тълпата иска да се лее кръв. Негативните улични напрежения обаче само задълбочават и без друго немалкото ни социални, икономически и духовни проблеми. А олигархията и мафията – това са паразитите, без които демократическото капиталистичеко тяло на нацията ни засега просто няма как да мине, защото, може и да не ви се вярва, но всъщност го пазят от по-опасни вируси. Кучетата си лаят, керванът си върви…

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!