Липсваш ми… Аз още те обичам
ТЕЛЕФОНЪТ ЗВЪНИ…
- – Ало… Да… Аз съм… Кой?
- Не може да бъде… Къде си, кажи?
- Гласа не познах… Променил се е… Моля те, стой…
- Радвам се… Как? От какво да горчи?
- Годините… Чакай… Моля те, остави…
- И двамата имаме своя вина…
- Не… Защо? Отдавна простих…
- Остави… Беше някога… Как си сега?
- Тъй ли? Не знаех… Ех, кофти съдба…
- Помниш ли нашата, първата среща?
- Помниш ли, как ни огря утринта,
- слети в едно от целувки горещи?
- Зная… Боли… За какво съжаляваш?
- Аз все още не съм безразличен…
- Спрях… Няма… Не те наранявам…
- Как да не помня… Аз те обичам!
- Нищо не искам… Бих желал да те видя,
- за миг да надникна в твойте очи…
- Не желаеш… Добре… Не съм се обидил,
- аз те виждам в спомени – нощи и дни.
- Годините бръчки безброй ми дариха.
- Стилно в косите среброто блести.
- Твоите думи не ме нараниха…
- Бързаш ли? Чао! Пак позвъни…