"Газпром" направи подарък на България

Германия – в руския газов капан

Германия е повече от силно зависима в енергиен план от Русия – тя внася оттам над половината от нужния ѝ природен газ. В газохранилищата количествата са малко, а липсват и терминали за доставка на втечнен газ с танкери.

Кризата в Украйна доведе до сериозно влошаване на отношенията между Русия и Запада„. С това изречение започва изследването на Матиас Базедау и Ким Шулце, което е озаглавено „Зависимост от енергийните доставки: риск за Германия и Европа?“. В документа се констатира следното: „Германия и Европа са зависими в огромна степен от вноса на енергия от Русия. Това се отнася най-вече за природния газ, нефта и каменните въглища. От гледна точка на влошаването на отношенията с Русия все по-силно се чуват предупреждения за това, че тя може да използва прекратяването на доставките като политическо оръжие„.

Интересното в случая е, че този документ е писан още през 2014-а година – изследването е на Института „Лайбниц“ за глобални и регионални изследвания в Хамбург.

В геополитическия анализ оттогава нищо не се е променило – дори обратното: Владимир Путин затегна още повече хватката във външнополитически и в енергиен план. Лошото е, че през последните десет години зависимостта на Германия от Русия в енергийната сфера се е увеличила сериозно: делът на руските доставки на природен газ е нараснал от 40 на 55 процента, а при вноса на петрол ръстът е от 38 на 42 на сто.

Никой няма да остане на студено

Междувременно всяко второ домакинство в Германия се отоплява с газ, а отоплителният сезон тази година може да се проточи и до късно през март. Хората обаче не бива да се притесняват, че жилищата им ще останат без отопление, ако конфликтът в Украйна ескалира, категорични са експертите.

Според Андреас Голдтау от Германското дружество за външна политика DGAP, предлагането на пазара е такова, че Германия още утре би могла да намери заместител на руските доставки. „Въпросът е колко сме готови да платим за това“, казва той пред „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг„. Ако Русия спре доставките, Европа ще има три възможности за реакция: да получава повече количества от други страни по съществуващите тръбопроводи, да започне да внася повече втечнен газ с танкери или да посегне към газовите си хранилища.

Но индустрията, която е най-големият потребител на газ в Германия с 35-процентен дял, още отсега плаща скъп газ. И особено за някои по-енергоемки браншове, като алуминиевата и керамичната промишленост или производството на торове, от една определена цена на газа нагоре производството вече става нерентабилно.

Възможните алтернативи

Посягането към запасите обаче не е особено вероятно, тъй като газохранилищата, които се намират основно в Северна Германия, не са запълнени. Това потвърждава пред ДВ енергийният експерт Себастиан Блешке: „Капацитетът на Германия за съхраняване на газ е четвъртият най-голям в света. Това е и една от причините много потребители, основно на вътрешния европейски пазар, сега да разчитат на германските газохранилища. Но в момента те са запълнени само до 42 процента – никога не са били толкова празни„, казва Блешке, който е ръководител на Съюза на операторите на хранилища на газ и водород в Германия.

Интересна подробност е това, че с 10 процента от газохранилищата в Германия се разпореждат дъщерни дружества на близкия до Кремъл газов концерн „Газпром„. А те в момента са пълни само на 17 процента.

Европейските доставчици на газ като Норвегия, Нидерландия или Великобритания не могат да компенсират доставките от Русия. Норвегия и Нидерландия работят на пълен капацитет и не могат да увеличат добива, а Великобритания сама страда от недостиг на газ и от високите цени на суровината, което вече доведе до фалит някои от по-малките фирми-доставчици на газ в страната.

През последните няколко седмици САЩ увеличиха сериозно пратките на втечнен газ с кораби за Европа. Но Германия не разполага с нито един терминал за втечнен газ по крайбрежието си. Затова пък до нея достига тръбопроводът „Северен поток-2„, който вече е пълен с руски газ и само чака одобрение, за да започне работа. Именно този проект демонстрира много ясно германската еквилибристика около енергийната зависимост от Русия: докато външната министърка Аналена Бербок вижда в него средство за засилване на натиска чрез налагането на санкции на Русия, канцлерът Олаф Шолц смята „Северен поток-2“ за чисто частна икономическа инициатива. Междувременно Шолц промени мнението си и вече не изключва вероятността Германия да се откаже от тръбопровода в случай на руска инвазия в Украйна.

Русия няма как да бъде заменена от друг доставчик

Шефът на електродобивната компания „Uniper“ Клаус-Дитер Маубах оценява на около 50 процента руския дял в потребностите на Германия от газ. Докато по данни на информационната служба ICIS, през декември 2021-а година руският газ е съставлявал само 32 процента от общото потребено количество от суровината в страната. С 20 процента се е включила Норвегия, а Нидерландия е участвала с 12 процента. Самостоятелният добив на газ покрива едва пет на сто от потреблението, а остатъкът от 22 на сто идва от газохранилища или от други източници.

Но и с дял под 50 процента от необходимите на Германия количества газ, Русия не може да бъде заменена от друг доставчик, убеден е Маубах. Освен това предстои изключването на трите все още работещи атомни електроцентрали, както и спирането на добива на електричество от въглища. На този фон природният газ се очертава да бъде основният източник на енергия, необходим за запълване на липсите на пазара.

Очаква се цените да се задържат толкова високи поне до пролетта – докато не приключи сегашният отоплителен сезон. Но истинско успокояване на пазарите може да настъпи чак когато бъде намерено мирно решение на геополитическия покер между Путин и Запада.