България си е все същата

България си е все същата България си е все същата

Харесва ли ви да ви манипулират?

Отвсякъде се опитват да ни манипулират – с поръчкови допитвания, с подвеждащи въпроси, с лъжливи изказвания. Един водещ социолог дори твърди, че България си е все същата и в нея нищо не се случва. Нима това е така?

Харесва ли ви да ви манипулират? На мен никак. Затова открай време почти всекидневно изпълнявам един половинчасов ритуал по гражданско самовъзпитание. Той се изразява в следното: докато всеки ден преглеждам новинарските сайтове, отговарям и на всички анкети, допитвания и е-референдуми в тях. Правя го по три причини: първо – за да кажа мнението си, второ – за да видя резултатите на мига, след като съм гласувала, и трето – за да се ориентирам за обществените нагласи в различните аудитории по важни обществени въпроси.

От анкетите във вестници и сайтове могат да се направят прелюбопитни изводи: кое допитване например е поръчково, как по-хлъзгаво и подвеждащо могат да се формулират и подредят въпросите, от кого и накъде “се насочва” общественото мнение.

Кодът на недоверието

Социологията е сериозна наука и не си поставям за цел да я овладея. Скептицизмът обаче не ми позволява да се доверя на официално изнасяните от различни агенции данни от проведени проучвания, защото политическите пристрастия понякога не само са видими с просто око, а направо бодат очите. Случва се да е застъпена и откровена партийна пропаганда, достатъчно е да си припомним “процентните изцепки” преди изборите на 12 май… Именно тези избори вкараха страната в днешния филм и чутовната политическа криза, която не ни се размина като капак на всички други кризи.

Ще влезе ли в бъдещия парламент новата партия на Илияна Раева?”,Ще се разцепи ли ГЕРБ?”,Одобрявате ли словото на президента?”,Ще затихнат ли протестите?” – това са четири, напосоки избрани въпроси, по които съм се произнесла от домашния си компютър, като някои от мигновените резултати влизат в истински челен сблъсък с анализите и коментарите на водещи социолози. Един от тях дори твърди, че България си е все същата и в нея не се случва нищо.

Съмнения колкото щеш

Наистина ли си е същата – щом известната спортистка бе “притисната до стената” да признае кой финансира партията ѝ и щом от монолитната и страховита ГЕРБ-конструкция все пак изпълзяха няколко довчерашни “крепостни селяни“? Наистина ли не се случва нищо? А протестът, нестихващ вече 26-ти ден, оглушителен в справедливата си сила и енергия? Протест, който някои медии не искат да отразят подобаващо и който овластените не искат да чуят. Единственият политик, който го чу, бе президентът Росен Плевнелиев.

Питам се защо през последните двайсетина години социологическите агенции не са позвънили на моя телефон. Защо нито веднъж те не са проявили интерес към моя отговор и не са го ползвали за публично оповестяваните представителни извадки. С други думи ми е отнето не само представителството в българския парламент, но и представителството в сложната цялост на българското обществено мислене. Струва ми се, че на въпроса “Одобрявате ли словото на президента?” германският и френският посланици също биха отговорили с “да“. Дори вече го сториха.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.