You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Николай Бареков и Волен Сидеров

Nikolay Barekov Nikolay Barekov

По принцип политиката не се отличава с особена духовност и смирение. Българската – още по-малко. Затова тези дни разговорът за политика не се вписва много-много в спокойната и светла празнична атмосфера. И все пак: ако досега не сте го забелязали, днес е подходящ ден да го направите – нещо като хубава политическа новина за Великден: двама от най-кресливите актьори напуснаха българския политически театър, тъй че в неговия най-отблъскващ, грозен и карикатурен ъгъл цари тишина.

Няма ги Волен Сидеров и Николай Бареков. Пламенният български националист и руски патриот, поклонник на парижкия лукс и борец срещу колониалния гнет, вкарал езика на омразата във всекидневна политическа употреба. И костинбродският герой, поклонник и на монархията, и на НРБ, събрал в едно и консервативните, и либералните, и левите идеи.

Защо изчезнаха

Единият е български, а другият – европейски депутат. Но нито се виждат, нито се чуват. Като че ли абонаментът им за най-гледаните телевизии изтече – и те млъкнаха, изчезнаха, изпариха се.

Може би са се засрамили, покаяли, смирили? Не, не се надявайте. Те отдавна са доказали, че това е невъзможно. И затова оттеглянето им със сигурност не е доброволно. Просто онези, които имат нужните финансови ресурси, за да създават политически марионетки и да ги качват на сцената, владеят и онези инструменти на държавната власт, които им позволяват да ги свалят от нея, “когато му дойде времето“. Ако се съмнявате, запитайте се защо на прокуратурата ѝ бяха необходими толкова години, за да забележи рецидивиращото хулиганство на депутата от „Атака” и да го предаде на съд. Ако някой друг беше извършил изстъпленията му през май 2011 на площада в Батак например, щеше да бъде разследван и наказан за някоя и друга седмица. При него бяха нужни почти 5 години.

И двамата си изпълниха задачите

Свалиха ги, защото номерата им се изтъркаха и вече са прекалено забележими. Защото започнаха повече да пречат, отколкото да помагат. А пък и вече си изиграха ролите и си изпълниха задачите: да отвличат вниманието и да отклоняват гласове чрез популистки фантасмагории, раздухване на откровени безсмислици и помпане на напрежение, истерия, ксенофобия и страх; и да изпълняват най-разнообразни поръчки като явен или скрит резерв („златен пръст”) за всякакви мнозинства и лобистки клубове по интереси. За да се опишат направените от тях за тази цел внезапни и остри политико-идеологически завои, ще е нужен цял дисертационен труд.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!