Турски поток Карикатура

Ако случайно Русия е забравила: България е независима и суверенна държава

Като част от исканите гаранции за своята сигурност Русия настоява да няма сили на НАТО в България и Румъния. Означава ли това, че Русия не смята България за независима и суверенна държава.

Руските предложения за гаранции за сигурност предполагат изтегляне на силите на НАТО от България и Румъния. Това съобщи вчера на сайта си руското външно министерство като разяснение на журналистически въпрос, какво точно означава за двете държави искането на Русия, че НАТО трябва да се върне към конфигурацията си от преди 25 години. Не е ясно защо Русия посочва точно 1997 година. Но е ясно, че има предвид страните от бившия Варшавски договор, защото бившите съветски сателити започнаха присъединяването си към НАТО през 1999 година. Тогава членове на Алианса станаха  Полша, Унгария и Чехия, през 2004 г. се присъедини България заедно с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, през 2009 г. ги последваха Албания и Хърватия, през 2017 г. – Черна гора, а през 2020 г. и Северна Македония. Алиансът има решение от 2008 г. Украйна и Грузия да станат членове на блока, но няма срокове.

Как беше предизвикана кризата?

Самото руско искане за гаранции за сигурност от НАТО (всъщност от САЩ) се появи, меко казано, по странен начин в края на миналата година, след като огромно количество руски войски бяха струпани на границата с Украйна, което предизвика напрежение и опасения от нова война. На традиционната си годишна пресконференция преди месец на въпрос дали може да гарантира, че Русия няма да нападне Украйна, или решението му ще зависи от хода на преговорите с американците, Путин отговори, че действията ще зависят не от хода на преговорите, а „от безусловното гарантиране на сигурността на Русия. В тази връзка ясно дадохме да се разбере, че по-нататъшното придвижване на НАТО на изток е неприемливо„.

Реакциите (и тяхната липса)

И в България, и в Румъния реакциите бяха еднозначни. „България е суверенна държава и отдавна сме направили своя избор, ставайки член на НАТО. Като такъв решаваме сами да организираме отбраната на страната си в координация с нашите партньори”, каза премиерът Кирил Петков. Страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било, посочи президентът Румен Радев. “Ако Руската Федерация има притеснения за собствената си сигурност, които имат отношение към България, те следва да бъдат представени включително и на двустранно ниво”, пък четем в реакцията на министъра на отбраната Стефан Янев.

Имаше реакция и на МВнР, в която се припомня, че Вашингтонският договор не предвижда „втора категория“ страни членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем. Неясно защо, въпреки очевидния гигантската дипломатическа криза, посланикът на Москва Елеонора Митрофанова все още не е получила протестна нота и не е извикана за  обяснение и остро предупреждение.

Какво всъщност ни казват изявленията?

На пръв поглед с изявленията си Янев и Радев не казват нещо важно, но може и да съдържат най-важното. А именно, че Русия не смята България за независима и равноправна страна, към която може и трябва да се обърне при евентуални притеснения за националната си сигурност. От факта, че преговорите се водят на ниво официални лица на САЩ и Русия, може да се заключи, че Путин не смята и НАТО за съюз на равноправни държави, а за еквивалент на Варшавския договор, но доминиран от САЩ. С други думи, тази криза показва, че Русия не смята България и останалите държави членки за независими, а за пионки на САЩ. Или тактиката е “разделяй и владей”.

Какво всъщност иска Путин?

Много анализатори смятат, че с предизвикването на тази криза Путин иска да покаже, че той е Силният, но не желае война, тъй като тя ще му струва наистина скъпо. Вземането на цяла една държава като Украйна за заложник, както и закъснелият с 25 години ултиматум към новите членки на НАТО, могат да означават, че Путин иска нещо, което може да бъде измерено.

Димитър Бечев, анализатор в Oxford Analytica и Atlantic Council, смята, че като резултат от предизвикването на тази криза Русия всъщност иска премахването на елемента от противоракетния щит на НАТО, който се намира в Румъния. “Просто ракетният щит им е трън в очите от времето на Буш, понеже смятат, че, първо – е насочен срещу тях, а не срещу Иран, и второ – че може да се използва и за нападателни действия, а не само за отбрана”, каза Бечев пред ДВ. Той припомни, че проблемът с Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег започна през 2007 г., когато започна и разполагането на елементи от щита в Източна Европа. Договорът, сложил край на Студената война, беше подписан през 1987 г. от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Той беше прекратен през 2019 г. от Русия – не без любезното съдействие на Доналд Тръмп.

Нова Ялта или Рибентроп- Молотов

В социалните мрежи неизбежно се появиха и аналогии с пакта Рибентроп- Молотов и с предхождащите преговори за разделяне на сферите на влияние на Германия и СССР преди Втората световна война, както и със споразумението от Ялта между Сталин, Чърчил и Рузвелт в края ѝ. Това не е добра аналогия, защото НАТО е отбранителен съюз на независими държави, в които решенията не се взимат от САЩ, както някои си мислят. 

Ето колко зависима е България

Българската енергийна зависимост от Русия и отсъствието на всякакви действия срещу провокациите на руските служби – на и от българска територия – показват, че България е зависима по няколко линии. И това се знае и от партньорите ни в НАТО. Те са наясно, че един от най-опасните инструменти, които използва Русия в комбинация с други, е корупцията. Резултатите от това  е зависимост, която може да се види в различни сектори на икономиката, в политическата сфера, в държавната икономика, но също така и при частните компании. Надали е случайно, че най-влиятелните Ковид скептици гравитират около русофилските партии в България, а ЕС ясно посочи Русия като главен източник на дезинформация за ваксините.

Примери за това е липсата на противодействие на руските хибридни операции около отравянето на Скрипал и Емилиян Гебрев, дезинформациите, заливащи България около анексирането на Крим, покрай заминаването на българи да се бият в Донбас и създаването на паравоенни групи.

Въпреки че България е член на НАТО, голяма част от разходите за отбрана, милиони на година, отиваха в Русия – уж за поддръжка на техника и технологии от миналия век.

Апропо Крим – нека си припомним, че и тогава, и сега, всичко започна с предизвикана от монополиста Русия газова криза в Европа. Тогава беше спрян газът, минаващ през Украйна. Същият този газопровод трябваше да бъде заместен от „Южен поток„, който умря, за да възкръсне като „Балкански поток„. Така правителството на Борисов уж диверсифицира доставките на руски газ с доставки на руски газ, а всъщност Путин “шунтира” Украйна в доставките на газ за Европа. Да добавим също, че за уж отхвърления проект АЕЦ „Белене“ българските данъкоплатци платиха 1,3 млрд. лева, а опитите за довършването му с руско участие продължават.  И така нататък, и така нататък…