А помните ли онзи хонорар? Време за мач!

А помните ли онзи хонорар? Време за мач! А помните ли онзи хонорар? Време за мач!

Войната между Пеевски и Василев би трябвало да провокира действия, които да предотвратят повторението на подобен сюжет. Но кой да ги извърши, след като основните играчи са в режим “да се снишим и да видим кой ще победи“?

Вчера изчислявах, че месечната издръжка на охраната на Делян Пеевски е повече от средната пенсия на един български пенсионер, която получава за целия си живот“, сподели в национален ефир острието на БСП Антон Кутев. Аз пък изчислих, че ако Кутев и неговите колеги в парламента бяха забелязали това несъответствие преди 5 години например, нито Пеевски днес щеше да бъде наричан „най-големият олигарх“, нито гражданите щяха да треперят заради спестяванията си в КТБ.

Необозримото разрастване на групировката около Цветан Василев и Делян Пеевски нямаше да е възможно без активното съдействие или бездействие на властта – изпълнителна, законодателна, съдебна. И то в продължение на повече от 10 години. Инструментът за това съдействиe или бездействие са институциите, които умишлено бяха разградени, за да не обезпокояват схемата.

А помните ли онзи хонорар?

Преди малко повече от 3 години съдът оправда лидера на ДПС Ахмед Доган за прословутия хонорар от 1 милион евро заради консултации в качеството му на „хидролог“. Когато е получил парите, политикът беше мандатоносител – тоест, правителството бе съставено с мандата на политическата сила, която той оглавяваше. На всичко отгоре същият този политик се похвали публично, че именно той „разпределя порциите в държавата“. Всички виждат, че има конфликт на интереси, само държавните институции не го виждат.

След този случай вече всичко бе възможно. Депутатът Делян Пеевски наистина се движи с впечатляваща охрана. Той не притежава никакъв бизнес на свое име, защото по закон няма право. Не получава и почти никаква заплата, защото не стъпва в парламента, поради което голяма част от възнаграждението му се удържа като санкция. Националната агенция за приходите е институцията, която трябва да следи за несъответствия между доходите и разходите. Чак след сигнала на „Протестна мрежа“ данъчните съобщиха, че при Пеевски и майка му Ирена Кръстева не всичко е изрядно. Откъде са парите им? Предпазителят „НАП“ очевидно не се е задействал.

Днес политици от различни партии публично изричат това, за което всички говорят под сурдинка от години – че депутатът притежава огромни бизнеси, че е монополист на пазара за разпространение на вестници и списания, че има влияние при разпределянето на обществените поръчки. Може да е вярно, може и да не е вярно. Но нито една институция не се е самосезирала по тези твърдения. Нито прокуратурата – за евентуална търговия с влияние, нито Комисията за защита на конкуренцията – за евентуална концентрация, нито ДАНС за нещо по-сериозно. Апропо, ДАНС. Та нали същият този депутат беше избран за председател на Агенцията и дори даде интервю от шефския кабинет.

Лошата новина

Започвам да се чувствам като във филм“, сподели Делян Пеевски след второто му посещение в следствието покрай историите с „убийствата“ – неговото и на банкера Цветан Василев. Думата е подходяща – голяма част от хората следят случващото се точно като филм. Кой на кого и какво е поръчал? Кой е по-богат? Кой ще даде повече интервюта? Гангстерска война ли е? Развод ли е? При кого ще остане детето-евродепутат? Това, което ни се случва, е резултат от разпада на системата от институции – тоест, държавата. Всички предпазители по веригата не са се задействали и така стигнахме до момента, в който една групировка е толкова могъща, че вътрешните ѝ сътресения са в състояние да срутят държавата.

Лошата новина е, че има само зрители на филма, други не се забелязват. Всички парламентарни партии са в режим „да се снишим и да видим кой ще победи“. Страхът от заемане на каквато и да е позиция създава комични ситуации, в които някои политици се правят, че дори не са чували имената на Пеевски и Василев.

Не става дума за заемане на страна като по време на мач, а за ясна позиция срещу модела на страстване на политическа, икономическа и съдебна власт. Въпросът, на който истинските политици трябва да отговорят, е кое направи възможно възникването и възхода на тази групировка и какво трябва да променим в държавата си, за да не ни се случи това отново. Продължаваме да чакаме отговора.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.