Терзиев, Хекимян, Григорова: какво зависи от битката в София

Какво ще означава победа или загуба на Васил Терзиев на местните избори? Без да се драматизира излишно, може да се обобщи, че вотът в София ще изправи България пред два съвсем различни политически сценария.

Местните избори в неделя ще имат сериозно, дългосрочно отражение върху централната власт в България – какъвто и да е техният резултат. Затова партиите и гражданите трябва да се отнасят сериозно към тях и да не ги използват просто за да вентилират натрупани конюнктурни недоволства.

Столицата София

Изборите в София са до голяма степен ключът към последващите политически събития в страната. На финалната права на кампанията е ясно, че Васил Терзиев от ПП-ДБ е сигурен участник в балотажа с около 9% преднина пред втория. Към момента, по данни от „Алфа Рисърч“ и други агенции, с малка преднина за второто място води Антон Хекимян. Но тенденцията при него е изразено негативна и той ще приключи кампанията с по-малка подкрепа, отколкото я започна. За разлика от него Ваня Григорова проведе успешна кампания и разшири сериозно кръга от потенциални избиратели. Затова няма да е изненада и балотаж Терзиев-Григорова.

И при двата възможни балотажа като фаворит ще влезе Васил Терзиев, но победата му няма да е гарантирана, а ще изисква максимална мобилизация на привържениците на ПП-ДБ и привличане на гласували за Вили Лилков (и евентуално Антон Хекимян). Ваня Григорова би могла да привлече протестен вот срещу „сглобката“ в националното управление и от тази гледна точка тя представлява може би по-голямо предизвикателство за Терзиев. Хекимян – макар че има потенциал да прибави гласували за Лилков и дори „Възраждане“ – ще влезе в балотажа с ниска скорост и слаба инерция, което ще направи задачата му много трудна.

Една победа на Васил Терзиев в София би била от огромно значение за ПП-ДБ. Без нея те ще са в много слаба позиция в националната политика. Правителството „Денков“ може и да не падне (дори може да оцелее и без персонални промени), но способността на ПП-ДБ да прокарват своите идеи в политиката ще намалее драстично. Това ще се отрази и на конституционната реформа, която най-вероятно ще бъде орязана толкова, че да стане безсмислена. ГЕРБ и ДПС ще са в изключително удобна позиция, защото ще могат силно да влияят на управлението, но същевременно ще продължат да се държат като опозиция на кабинета „Денков“.

Особеното обаче е, че ако Терзиев не спечели София, то няма да е за сметка на Хекимян, а евентуално на Ваня Григорова. Това би създало съвсем различна динамика в страната като цяло. Григорова няма да се задоволи с кметското място, а бързо ще се превърне в лидер на русофилското ляво, като превземе или измести БСП и засенчи радикалите от „Възраждане“. Вероятно е тя да оглави формация, която ще се ползва и с одобрението на Радев.

Ако Васил Терзиев спечели в София – което е най-вероятният сценарий според проучванията, ПП-ДБ ще получат сериозна подкрепа за провежданите от тях политики и ще се сдобият с възможност да се утвърдят като силна и дългосрочно значима формация в центъра и център-дясното пространство. Самият Терзиев също има потенциал да се превърне в обединяваща фигура между ПП и ДБ: той е млад, сериозен и целенасочен, а електоралният успех е нужното лепило за една трайна коалиция.

Без да се драматизира излишно, може да се обобщи, че изборите в София ще изправят България пред два съвсем различни политически сценария. Една победа на Васил Терзиев би консолидирала позициите на проевропейските и евроатлантическите сили в страната и би гарантирала интеграцията ѝ в ЕС (Шенген и еврозоната). Победа на Ваня Григорова би била успех за русофилските и евроскептичните сили с всички последици от това. Победа на Хекимян, която към момента изглежда най-малко възможна, би отслабила значително евроатлантическия лагер (ПП-ДБ по-специално) и би го направила много уязвим за корупционни нападки. В крайна сметка, ако евроатлантизмът зависи от партии, чиито лидери са по един или друг начин в списъка „Магнитски“, ситуацията ще е силно проблематична.

Пловдив и Варна

В Пловдив ще има сигурен балотаж между кандидатите на ГЕРБ и ПП-ДБ. Тук временните места в надпреварата са разменени: води кандидатът на ГЕРБ. ПП-ДБ имат добър кандидат в лицето на Старибратов – и разполагат с огромната възможност да консолидират протестен вот срещу дългогодишното управление на ГЕРБ в града и специално наследството на Иван Тотев. Ако в София ПП-ДБ се представят добре на първия тур, това ще създаде сериозна инерция в тяхна полза и в Пловдив. Спечелването на двата най-големи града в страната изглежда като задача максимум за ПП-ДБ. Това е реалистична задача, но тя ще изисква още много усилия.

Варненските избори също могат да доведат до балотаж между ГЕРБ и ПП-ДБ. Тогава ситуацията ще е като в Пловдив и кандидатът на ПП-ДБ ще може сравнително лесно да консолидира протестен вот срещу Портних. Но е вероятен и балотаж между ГЕРБ и „Възраждане“, който лесно ще бъде спечелен от ГЕРБ, въпреки наследството на настоящия кмет. Затова ГЕРБ и ДПС имат интерес да подпомогнат „Възраждане“ във Варна, което може да стане по много начини, включително и чрез купуване на гласове. Отново сигурно ще станем свидетели на огромен брой преференции за хостеси, русалки, сирени и други варненски създания от електоралния фолклор. Срамно е такива фактори да имат влияние, но като си затваряме очите за тях, те не изчезват. Опитът го доказва.

Битката за двата големи града допълва и нюансира анализа на софийските избори. Ако ПП-ДБ спечелят София, но не и Пловдив или Варна, те ще са изпълнили план „минимум“ и биха могли да твърдят, че на национално ниво балансът на силите се е запазил. Ако пък ГЕРБ спечели София, а ПП-ДБ – Пловдив, това ще е по-скоро утешителна награда за загубилия в надпреварата.

Големите градове на страната

ГЕРБ вероятно ще победи в много от останалите големи градове на страната. Пробиви тук и там ще има от други партии. ДПС ще вземат своето в регионите си. Но ако ПП-ДБ излезе на балотаж в големи градове, това ще е успех за тях. А ще се открие и възможност за мобилизация на протестен вот – там, където има недоволство от досегашното управление. Много трудно е да се правят детайлни прогнози отсега, най-малкото защото за повечето градове няма изнесена социологическа информация. От тази гледна точка резултатите тук трябва да се следят с особено внимание.

Битката за кметове е, разбира се, само една част от голямото уравнение – другата е вотът за общински съвети. ПП-ДБ консумират известен отлив на подкрепа на национално ниво заради участието си в „сглобката“. Този отлив неминуемо ще се отрази и на вота за съветници. За да обърнат тенденцията, ПП-ДБ имат огромна нужда от знакови електорални победи в София, Пловдив и други градове. Единствено такива победи могат да върнат обезверени избиратели и лидерите на тези формации със сигурност разбират това.

Накрая, колкото и да е клиширано – съдбата на българите е в техните ръце. Те имат реален, значим избор. Трябва да знаят, че местните избори не са само важни за кметове и управлението на градовете. В тях се раждат и лидери, които остават за десетилетия напред. И тези лидери могат да водят България на запад, на изток или в корупционното блато. Хората не бива да се залъгват, че изборът им е без значение или просто е експресия на едно или друго морално или естетическо недоволство. Става дума за облика не на отделни градове, а на страната като цяло.