Паралелната вселена на Путин
Путин отново направи усилието да ни съобщи, че не се е променил – че си остава насилник, пише професор Евгений Дайнов по повод последното голямо слово на руския президент.
Гледах онзи ден предългото изказване на Владимир Путин на т.нар. дискусионен форум „Валдай“, та се сетих. Как се познава, че някакво занимание е наука? Лесно. Ако едно занимание е способно да прогнозира поведението на наблюдавано явление при различни обстоятелства, то това занимание е наука.
Политологията не е 100 процента наука, но е в достатъчна степен такава. Когато разбере какво точно представлява даден политик, може да прогнозира какво ще направи той. Аз лично правя това с Путин от момента на онази негова реч през 2007-а година, в която той обяви Запада за враг. Веднага предупредих – от това следва, че в недалечно бъдеще Русия ще нахлуе в Грузия или в Украйна. Накрая тя нахлу и в двете.
Позволете ми затова да огледам явлението „Путин“ 2023.
Култура, състояща се от един човек
Добрата новина е, че от миналата година на тези ежегодни „дискусии“, на които Путин обяснява света, вселената и всичко останало, вече не гледаме със срам изявите на водещи европейски и американски интелектуалци. Тяхното място е заето от откровени подмазвачи от Третия свят, както и от по някой и друг германец, канадец и дори – някакъв внук на Дьо Гол. Всички те задават на Путин предварително съгласувани въпроси, които му позволяват да отиграе в своя полза определени теми. След угодническия въпрос на германеца например Путин обясни, че крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ всъщност се бори против продажния елит за правата на потискания германски народ. А бившият канцлер Герхард Шрьодер, плавно преминал на работа в „Газпром“, след като уреди на страната си васална зависимост от същия този концерн – той бил, видите ли, последният представител на „великото поколение европейски политици“.
Но да видим по-голямата картина.
Гледането на тазгодишния Путин води до общото наблюдение, че както повечето диктатори Путин е стигнал до положението да е луд. Лудостта, според Робърт Пърсиг, е „култура, състояща се от един човек“. Ще рече: някакъв отделно взет индивид гледа света, но изобщо не вижда онова, което виждат всички останали. И, разбира се, започва да се наранява, бродейки из свят, който всъщност не вижда. При диктаторите е същото, но с две съществени разлики. Първата: диктаторът със сила налага своето изкривено виждане за света на всички останали. Наричаш войната в Украйна „война“, а не „специална военна операция“? Заповядай 25 години сибирски лагер. Второ: наранява всички останали, но не и себе си. Наранява не само своите граждани, но и гражданите на съседни и дори на несъседни държави.
Русия, в която доходите „растат“
Да започнем от това, как Путин схваща статистиката – числата. Според него, след като Украйна глупаво е напуснала СССР с 41 милиона население, днес е паднала на по-малко от 19 милиона. Според Световната банка, ООН и всякакви други международни организации, днешна Украйна има над 43 милиона население.
Да прогнозираме и поведението на руския президент. След като Путин е убеден, че в Украйна не живеят достатъчно хора, той е сигурен, че в крайна сметка ще спечели тази война. Ще рече: никой не бива да се надява, че руснаците ще се изтеглят от Украйна, без да бъдат разбити на бойното поле.
Пак според руския президент, доходите на руснаците били нараснали с 12 процента, докато доходите в Европа били паднали само за месец с процент и половина, защото „там е стагнация, там всички производства са на минус“. Истината е, че пикът на доходи в Русия остава далеч назад, в 2013-а година, след което настъпва срив, овладян до плавен спад. През 2022-а година има предвоенно инфлационно напомпване на доходите, но нивото от 2013-та остава съвършено недостижимо. Средната месечна заплата днес е 600 долара, а когато доларът стане 200 рубли, ще стане 300.
Средната месечна заплата в „стагниращия“ ЕС е 3000 долара – десет пъти над онова, с което руснаците ще посрещат Нова година. В Германия, която според Путин е особено западнала, средната месечна заплата е 4400 долара. Що се отнася до икономическия ръст, за последната година европейската икономика е нараснала с 3,5 на сто, а не се е свила, както казва Путин. Миналата година, след началото на войната, руската икономика спада във второто тримесечие с 4,5 на сто, в третото – с 3,5, а в четвъртото – с 2,1 процента.
Тук научният извод е аналогичен на горния. Според Путин европейската икономика се срива, докато руската върви бурно нагоре. Следователно никакви санкции няма да го заставят да прекрати агресията в Украйна. Ще воюва до последния самун хляб и бутилка водка. За да бъде спрян, трябва да бъде разгромен на бойното поле и напълно отрязан от световната търговия.
Путин събира „парчетата“
Да видим как стои въпросът с бъдещото поведение на Русия, както си го представя Путин. Според него Русия е „държава-цивилизация“. Пак според него, такива държави никога нямат установени граници, доколкото „парчета от техните народи“ се намират не само в съседни държави, но и из целия свят. Т.е. според Путин парчета от руския народ живеят в украинските Донецка и Луганска област и трябва да бъдат „закриляни“ от Москва. Типичен е отговорът на руския президент на въпрос относно Одеса: „Одеса – това е, разбира се, руски град. Съвсем малко еврейски, както казваме днес“.
Изводът е очевиден. Има някаква вероятност Путин да не иска да анексира, да речем, Лвов, където не говорят руски. Но ще иска за себе си всяка територия, на която някое „парче“ говори руски – и не само в Украйна.
В крайна сметка обаче ще поиска много повече. Според неговата концепция за световния ред, бъдещето е на „държавите-цивилизации“, в които той включва (на този етап) Русия, САЩ, Индия, Бразилия и Китай. Останалите, т.е. националните държави, не се класират. Очевидно на следващия „Валдай“ можем да очакваме да ни бъде съобщено, че националните държави, не бидейки държави-цивилизации, трябва да се подчинят на големите. Следва да отбележим прозрачната покана за танц към САЩ: и вие, де факто им казва Путин, сте цивилизация – хайде заедно да си поделим света.
Отново имаме очевиден извод: Путин си запазва „правото“ и в бъдеще да напада всяка държава, която не е „цивилизация“. Това е онзи „нов международен ред“, който той предлага да замени сегашния, според който всички държави са равноправни в международните дела.
Търпи, красавице моя
Безкрайното изказване на Путин търпи безкраен анализ, но никой читател няма безкрайно търпение. Затова ще завърша с бележката, че Путин отново направи усилието да ни съобщи, че не се е променил. Че си остава насилник. Затова пусна поредната порция затворническо-гангстерски жаргон.
Преди да нападне Чечня съобщи на света, че ще издави чеченците. Преди да нападне Украйна се обърна към нея с „Нравится, не нравится – терпи, моя красавица“. Т.е. искаш или не, ще те изнасиля. Онзи ден на „Международния дискусионен клуб“, провеждан под надслова „Справедлива многополярност: как да обезпечим сигурност и развитие на всички“ Путин влезе в следния диалог с водещия:
Водещ: Председателят на Евросъвета Шарл Мишел вчера каза в интервю, че Русия е предала народа на Армения (по повод окупацията на Нагорни Карабах от Азербайджан и масовото бягство на арменското население).
Путин: Кой е казал?
Водещ: Шарл Мишел, председателят на Европейския съвет.
Путин: Знаете ли, нашият народ казва – чиято и кобила да мучи, нека твоята мълчи.
Водещ: Не кобила, а крава.
Путин: Кобила, крава – не е важно.
След това вербално трансформиране на ЕС в обор Путин едва ли ще има смелостта да нападне Европа. На мястото на арменците обаче аз бих се разтревожил много: ако в главата на Путин Шарл Мишел е крава или кобила, каква е Армения? И това е последният ми научен извод, на този етап…