Ще се лее още кръв на границата с Турция
Не за пръв път на българската граница се пролива кръв. За политиците насоченото дуло на оръжието е най-лесното решение. Истинското обаче изисква професионализъм.
МВР ще отговори със стрелба на стрелбата срещу граничен полицай, загинал от изстрелян от трафикант или мигрант куршум. Като в уестърн – убий, за да не преминават.
Ще отговорим със сила на тази агресия, заяви вътрешният министър Иван Демерджиев след като на границата с Турция неизвестен уби с ловна пушка 30-годишен полицай, осветил с фенерче дупка в телената ограда. Патрулите по границата ще бъдат въоръжени с дългоцевно оръжие и ще стрелят при всяко съмнение за безопасността им. Служебният вътрешен министър поема тази отговорност.
Оскъдно оборудване и остаряла техника
Единственият сигурен резултат от подобно действие ще е още трупове – и вдигане на “мизите” за корупция на полицаи при трафик на мигранти. Калашници или карабини няма да подсилят охраната на границата, нито сигурността на патрулите. Едноредова телена ограда и жива сила от 350 военни заедно с гранични полицаи охраняват 259-километровата граница между България и Турция, която е и външна на ЕС. Те разполагат с 40 превозни средства, оскъдно оборудване и стара техника, за да се справят с нарастващия наплив от мигранти по основния маршрут от Близкия изток и Афганистан към Европа. Заловените в България нелегални мигранти за първите 9 месеца са 12 740 – над два пъти повече спрямо същия период на 2021 г.
Въпреки обещанието командированите военни да се увеличат до 500 души, това не се е случило. Синдикатите в МВР настояват от дълго време да бъде осигурена техника на охранителите на границата. Патрулите обикалят без каски, бронежилетки и уреди за нощно виждане. По повод дроновете над границата, синдикалисти наскоро обясниха, че дори апаратът да локализира преминаваща група, на полицаите им трябва техника, за да отидат да я спрат, а не разполагат с такава. През годините нееднократно са отправяни призиви да бъде прекратена като неефективна и практиката на командироване на служители от МВР и МО на границата, а вместо това да бъде увеличен щатът на Гранична полиция. За първите 4 месеца на годината разходите за командировани служители надвишават 3 милиона лева, половината от които са осигурени от европейски фондове.
Как се охранява граница
Решението за ответна стрелба развихри националистически страсти и дежурните предложения, които политиците правят при трагични случаи – да се завишат наказанията. БСП тутакси излезе със законопроект за промени в НК и НПК – от 5 до 10 години затвор за каналджии, а за длъжностни лица, които им помагат – от 10 до 20 години затвор, наред с глоби.
Настървението, с което от “Възраждане” пък поискаха да се разположи войска по границата и патрулиращите да стрелят “във всяко време, в което преценят, че има заплаха за техния живот или сигурност”, е в унисон с вълни от коментари и спомени за кльона от времената на НРБ, когато мнозина намериха смъртта си в опит да избягат от страната. Но “Възраждане” не са първите, техните “предци” – “Обединени патриоти” – поискаха същото през 2016 година. Тогава коалицията от НФСБ, ВМРО и “Атака” предложи защитата на границата да се върши “с всички средства и на всяка цена”. Без значение дали са емигранти, бежанци, икономически мигранти и т.н., както тогава обясни Валери Симеонов.
Законът за МВР регламентира кога полицаите могат да използват оръжие при осъществяване на гранично наблюдение. Чл. 87, ал. 3 предвижда две хипотези – при въоръжено нападение срещу тях и срещу лица, оказали въоръжена съпротива. При това законът им дава право да го използват без предупреждение. Ако хипотезите не свършат работа, винаги може да се излезе с версия за убийство от рикошет. Такава беше използвана от МВР през 2015 г., когато куршум, изстрелян от пистолет “Макаров” на граничен полицай, уби 19-годишно момче от Афганистан. Това беше първият случай на убит нелегален мигрант на граница на ЕС. Година по-късно прокуратурата се съгласи, че е рикошет и полицаят няма вина.
Необходим е нов модел за охрана
Стрелба “на месо” по нарушителите на границата ще промени маршрутите, които бездруго се разнообразяват – освен през Странджа и през Черно море, вече има трафик и през Родопите. Необходим е нов модел на охрана на българските граници, външни за ЕС, който да се подготви в координация с европейски институции и агенции, но до момента никой вътрешен министър не се е заел с трудната задача. Проблемът е извън фокуса на партиите в 48-ия парламент, които търсят пресечни точки за съставяне на правителство – липсва сред заявените приоритети. Което не пречи политици и длъжностни лица да експлоатират темата, сгъстявайки напрежението.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, в чийто втори мандат бе вдигната телената ограда, която мигрантите преодоляват със стълби, ножици и клещи, поиска президентът да уволни вътрешния си министър. Директорът на националното следствие Борислав Сарафов определи убийството на полицая като “злодеяние, граничещо с терористичен акт”. От Полша се изказа и главният прокурор Иван Гешев, който в Туитър се обяви в подкрепа на “всички усилия на институциите за борба с престъпността и нелегалната миграция”. По-рано главният секретар на МВР Петър Тодоров поиска законодателни промени, тъй като “не може от хиляди произнесени присъди да има само стотина ефективни”.
В последните години свидетелства на мигранти пред неправителствени организации разнасят “славата” на българската граница. Доклад на „Хюман Райтс Уоч“ от май т.г. съдържа свидетелства на бити от полицаи и насилствено връщани обратно през границата хора, както и за присвоявани от полицаите вещи на мигрантите.
Кръв на българската граница е пролята не отсега. За политиците насоченото дуло на оръжието е най-лесното решение. За разрешаване на проблема се иска професионализъм.