Днес Турция отново “превзема” Балканите

Днес Турция отново "превзема" Балканите Днес Турция отново "превзема" Балканите

Откъде тръгнаха балканските катастрофи

Който иска да разбере политическата ситуация в Югоизточна Европа, трябва да се запознае с войните на Балканите от 1912/13. Тогава турците са прогонени от Европа, а плячката е разпределена между Сърбия, България и Гърция.

Балканите за балканските народи” гласи лозунгът на сключения Съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, който само за няколко месеца слага точка на османското владичество в Европа, продължило 500 години. Всъщност от него обаче се освобождават само онези народи, които вече са имали държава – лозунгът не е адресиран към албанците, македонците, славянските мюсюлмани или балканските турци. За голяма част от тях той дори звучи застрашително.

Сто години след избухването на Балканската война в региона не се говори много за това. Сръбското предложение за организиране на всеобща възпоменателна церемония в памет на жертвите остана без отзвук. Истанбул също поде подобна инициатива. В нея се включиха само Албания, Босна, Македония и Черна гора. Причините за слабото участие са свързани с актуалните политически констелации – не на последно място с нарастващата сила на Турция. От историческа гледна точка обаче събитието заслужава повече внимание. Защото Балканските войни от 1912 и 1913 маркират не само края на османското владичество в Европа, те са и предвестници на един нов тип войни.

Отмъщение за нанесените неправди

Войната от 1912-та е вдъхновена от идеята за хомогенните нации и като отмъщение за нанесени неправди. Българите и сърбите са водени от спомена за своите средновековни държави, които след освобождаването от османския окупатор следвало да се превърнат в национални държави. Бойните действия траят само няколко месеца, но и те са достатъчни за смъртта на 200 000 войници и на огромен, но неизвестен брой цивилни граждани. Стотици хиляди жители на Балканите, предимно мюсюлмани, са прогонени. Предусещане за задаващите се злини са окопната война в Тракия, артилерийските дуели в Македония и масовото ползване на автоматични оръжия, с които се покосяват напредващите пехотинци. Все по-често се използват и палежите – като предпочитан инструмент за “етнически прочиствания“.

Днес последиците от Балканската и Междусъюзническата война си личат не само в сръбско-албанския спор за Косово. Фактът, че първоначално съюзените българи, гърци, сърби, черногорци и румънци, започват да се бият помежду си за освободените от османците земи, отравя отношенията им и до днес. Известно подобряване на мразовитите българо-румънски отношения започна чак след съвместното приемане на двете страни в ЕС през 2007-ма.

Ключът към успеха на Ердоган

Бившата османска империя днес явно е сключила мир с едновремешните си поданици. Само с гърците все още има застой. Като цяло обаче политико-икономическото влияние на османските наследници днес нараства в цяла Югоизточна Европа. Откакто бившият “болен човек край Босфора” се превърна в “държава-тигър“, неговите емисари са високо уважавани гости и инвеститори.

Победният ход на турците в региона обаче се дължи най-вече на турските сапунени опери: те превземат Балканите, а “Тайм” дори вижда в тях ключа към успеха на премиера Ердоган. Без значение дали в София или Атина, милиони зрители гледат сърцераздирателните семейни саги от Босфора. “Обществата в балканските страни имат много общо с бившата си владетелка – дори повече, отколкото предполагат“.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.