Талибаните искат смърт за всички трансджендъри и хомосексуални

Защо имаш такава женствена походка? Не знаеш ли как се върви?„. Талибаните са безмилостни към ЛГБТИ-хората в Афганистан, които са застрашени от екзекуция. Единственият им изход е бягството.

Даниш живее почти на тъмно вече със седмици. От идването на талибаните на власт той се укрива в задното помещение на един магазин в Кабул, който принадлежи на негов приятел и в момента е затворен. Помещението няма прозорци.      

Даниш е трансджендър и се страхува от талибаните с основание – под тяхното управление „нестандартните“ хора са застрашени от смъртна присъда. Даниш е израснал като момиче, но на 13 години разбрал, че живее в грешното тяло. В тяло, което той, по собствените му думи, мрази. 

Разсъдъкът ми е парализиран, полудявам от тежки мисли„, казва той. Нощем взима сънотворни, за да може да спи. Признава, че би искал да е някъде на морския бряг и да крещи, да крещи до полуда, докато гърлото не го предаде. 

Даниш поддържа контакти с външния свят само с мобилния си телефон, и то само с много ограничен кръг хора. Най-близкият му приятел и доверено лице е Халид. Той е гей и също като Даниш е около 25-годишен. От началото на септември Дойче Веле поддържа връзка с двамата афганистанци чрез шифрована месинджър-връзка. Всеки ден. Имената на двамата са променени от съображения за сигурност. 

Под ударите на пластмасови тръби

Халид взел мерки: още докато талибаните се придвижвали към Кабул, сменил дънките и суичъра с традиционно афганистанско облекло. Дори си пуснал брада, за да не бие на очи. 
Но предприетите от него мерки очевидно не били достатъчно.

На 15-и август, когато ислямистите влезли в Кабул, Халид излязъл да пазарува. На улицата изведнъж почувствал силна болка в гърба. „Зад мен стоеше един талибан, когото изобщо не бях забелязал. Удряше ме с масивна пластмасова тръба, от очите ми рукнаха сълзи от болка. Талибанът се беше втренчил в мен и ме попита: „Защо имаш такава женствена походка? Не знаеш ли как се върви?„. Оттогава Халид не е напускал дома си. 

Наказанията на талибаните 

При управлението на талибаните ЛГБТИ-хора като Халид и Даниш са изправени пред смъртна опасност. Талибаните наказват мъжете, които правят секс с други мъже, по два начина: или чрез умъртвяване с камъни, или чрез премазване от падаща върху тях стена, висока между два и половина и три метра. 

Молла Нурудин Тураби, който е сред високопоставените основоположници на талибанското движение, заяви в края на септември пред агенция „Асошиейтед прес“, че правителството обмисля връщането на екзекуциите и ампутирането на крайници – както през 1990-те години. При тогавашното управление на талибаните Тураби е бил министър на правосъдието. Според доклад на австралийското правителство, в периода от 1996-а година до свалянето на талибаните от власт през есента на 2001-ва в страната хомосексуалните редовно са били екзекутирани. 

Жертви на дискриминация и насилие

При следващите правителства на президентите Хамид Карзай и Ашраф Гани смъртното наказание за ЛГБТИ-хората бе премахнато, но сексуалните връзки извън брака между мъж и жена останаха забранени и преследвани от закона. През 2018-а година при президента Гани бе приет нов закон, според който хомосексуалните физически контакти се наказват с до две години затвор. 

Освен на насилие, ЛГБТИ-хората в Афганистан са подложени и на дискриминация в ежедневието. Халид и Даниш не са изключение: заради сексуалната си ориентация двамата са били физически тормозени и накрая отлъчени от собствените си семейства. 

Гневни погледи, коментари, обиди: Халид редовно се е сблъсквал с подобно отношение, когато преди се е разхождал по улиците на Кабул. Той е образован – завършил е икономика, но въпреки това не е могъл да си намери работа. „На интервютата за работа никой не се интересуваше от това какво мога и какви знания имам. Дори не ми задаваха конкретни въпроси по специалността. Подиграваха ми се и ми се надсмиваха“, разказва Халид, който е убеден, че причината за това е неговото женствено излъчване.

Неочакван обрат

Към средата на септември Халид започнал да се притеснява сериозно за приятеля си Даниш, чието психическо състояние започнало да се влошава. Самотата, тъмнината, несигурността и постоянното усещане за смъртна опасност очевидно са дали отражение. От 36 дни той не е срещал жив човек и кара само на вода и бисквити. Праща ни снимка – татуировки красят ръцете, раменете и шията му. Това също е строго забранено при талибаните. 

Напоследък съобщенията на Даниш звучат наистина отчаяно: пожелавал си всичко да свърши, нямал никакви сили повече.

И тогава изведнъж всичко се променя: Даниш и Халид успяват да попаднат в списъците за евакуация на една неправителствена организация, която се грижи за ЛГБТИ-хора в нужда като тях. Така на 25 септември – 41 дни след завземането на властта от талибаните, двамата приятели се качват на самолет, който ги откарва в столицата на съседен Пакистан. „Чувствам се като волна птица. Трява само да разперя крила и да полетя„, гласи едно от последните съобщения, изпратени от Халид до ДВ. 

В Исламадбад двамата с Даниш са на сигурно място и в очакване да получат документи за евакуация в трета страна. Даниш иска да замине за САЩ, а мечтата му е да се занимава с музика. Халид пък го тегли към Канада. От познати знае, че там се отнасят добре с ЛГБТИ-хората, които могат да водят достоен живот.