Който не е бил отдавна в Лодз, днес трудно ще познае града. Достъпът до Централна гара е затруднен – заради извършващия се ремонт за 500 милиона евро. Една пета от тази сума идва от европейските каси. Трамвайната мрежа в града също се подновява – за други 250 милиона евро. И в този случай седем от всеки десет евро идват от Брюксел. Освен това се строят нов музей и нов научноизследователски център. И така е от години. И не само в Лодз.

Общата дължина на магистралните пътища в страната се е увеличила от 765 на почти 3 хиляди километра. От две години насам в Полша се движат и високоскоростни влакове – като символ за дългогодишния стабилен ръст на полската икономика. Те обаче са символ и на помощите от Брюксел, без които възходът на полската икономика би бил немислим.

Успехът има много лица. От над десет години полската икономика постоянно нараства. Ръстът не беше спрян дори и от финансовата криза, избухнала през 2008 година – за разлика от много други европейски страни. От присъединяването си към ЕС през 2004 година Полша бележи постоянен икономически растеж, който на моменти достигаше до 7,2 процента. През миналата и настоящата година стопанският ръст ще бъде около 3,5 на сто. Безработицата намаля от 20 на 8 процента, а доходите на селските стопани се удвоиха от 2004 година насам – не на последно място и благодарение на европейските субсидии.

Полша е най-големият нетен получател на помощи от ЕС от всички европейски страни. През последните 10 години Полша е получила от европейските каси общо 80 милиарда евро. А през следващите десет години в страната ще се влеят нови 82,5 милиарда евро.

Криза ли? Каква ти криза!

Как виждат поляците това развитие? Петдесет и осем процента от полските граждани смятат, че страната им се намира в криза. Трудно за вярване, но това показват резултатите от анкетата на социологическия институт ТNS от миналата есен. Партията „Право и справедливост“ на Ярослав Качински тъкмо беше спечелила изборите с обещанието за икономически подем и дълготраен стопански ръст. Човек може да види отговора на Варшавската борса: след избирането на кандидата на Качински, Дуда, за президент, водещият полски борсов индекс WIG 20 се е сринал най-малко с 30 процента. Резултатите от парламентарните избори само засилиха тази тенденция.

Още през октомври председателят на сдружението на полските работодатели Анджей Малиновски предупреди, че „не бива да залагаме на карта нашите успехи, защото сме работили упорито за тях„. Тоест, Полша е разединена и по икономическите въпроси. Над една трета от полските избиратели повярваха на апокалиптичните сценарии на „Право и справедливост„, дадоха гласа за тази партия на парламентарните избори и тя спечели абсолютното мнозинство. Макар че при избирателна активност от около 51 процента, в действителност само 19 на сто от поляците са дали гласа си за партията на Качински.

Медалът на полския успех има обаче и обратна страна. Все още заплатите в Полша са значително по-ниски от тези в Западна Европа. Два милиона поляци работят в чужбина. Безработицата в източните и югоизточните райони на страната все още е 20 процента. Към това се прибавя и проблемът с крайно неизгодните временни трудови договори. 1,4 милиона поляци работят именно на такива договори. И партията на Ярослав Качински направи щедри обещания – още преди съставянето на новото правителство: въвеждане на минимална трудова ставка от 2 евро за хората с ниски доходи и за първи път на детски надбавки, безплатни лекарства за възрастните хора и освободен от данъци доход до 2 хиляди евро.

Скъпи обещания

Как обаче да бъдат финансирани подобни обещания? Според експерти, тяхното изпълнение ще струва на държавата почти 10 милиарда евро. Вече беше въведен данък за банките от 0,44 процента от годишния баланс. Това е най-високата ставка в цяла Европа. Новото консервативно правителство иска да увеличи и данъците за чуждестранните търговски вериги и разчита на по-високи данъчни постъпления – заради по-добрата си икономическа политика.

В предизборната си кампания партията „Право и справедливост“ даде да се разбере, че ще настоява за увеличаване на средствата от помощните фондове на ЕС. Това обаче няма да е толкова лесно. На 17 януари ЕК ще се занимава с Полша, но не финансови или бюджетни въпроси са в дневния ред на обсъжданията, а правовата държава. ЕК проучва въпроса за откриване на наказателна процедура за „върховенството на закона“ – заради последните решения на правителството във Варшава. Първо ще се води политически дебат, който е предварителна стъпка към въпросната процедура. В най-лошия случай и след дълги процедури ЕК може да отнеме правото на глас на Полша. Ако това се случи е възможно Полша да се прости с голяма част от средствата, които сега черпи от европейските фондове.