Песен за Бащите на прехода

Сто двадесет души те бяха на брой,

но пет се обадиха, че от съклет

в неделя са болни: отсъстваха пет!

На сто и петнайсет платиха им в брой!

Платиха им в брой!…

Мяркат се в утринна дрямка унесени,

в сънни, далечни гори

тез, дето завчера бяха обесени.

С песен на устни умри!

Чезнат звездици, по пътя изгубени,

чезнат по шеметен път –

сякаш прощават се хора погубени,

сякаш архиви горят!…

Може днес да не дойдеш на среща,

но след ден, но след два, но след три

компроматорът в теб се досеща,

и на явката цъфваш към три!…

Стига „заеми”! Стига лъжи!…

Дай ми папките с цялата „проза”!

туй, което във нея тежи,

и в печата след туй да тъжи!…

Искам аз за невроза – невроза!…

Ивайло Иванов