Ненаситното МВР

За какво българите трябва да плащат повече – за сигурност или за образование? В разгара на лятото този въпрос неочаквано измести актуалните скандали и страсти. И разбули някои доста неприятни истини:

Спорът поде финансовият министър, като обяви, че в бюджета за следващата година трябва да се преразпределят средства от сектора „Сигурност” към образованието, науката и културата. „Ние плащаме повече за сигурност от останалите европейски държави и по-малко за наука и образование, а трябва да е обратното„, каза той. Вътрешният министър отговори, че не финансовият министър „е този, който разпределя бюджета в страната” и че парите за МВР догодина трябва да са поне колкото през тази.

Колко струва полицейската работа

Няма как някой да разбере колко струва полицейската работа, ако не е запознат с всички „тънкости„, добави вътрешният министър, сякаш той е запознат с всички тънкости на образованието, за да разбере колко струва то. Въпросът обаче не е в „тънкостите”, а в милиардите.

При 2 процента средно за ЕС, България дава 4 процента от Брутния си вътрешен продукт за сигурност, половината – на МВР. По този показател страната с най-нисък Брутен вътрешен продукт на глава от населението е на първо място в ЕС. Както и по брой полицаи на глава от населението, които в България са значително повече, отколкото в значително по-богати страни.

Освен че са относително много обаче, единствено парите за МВР остават недосегаеми за съкращенията. На всичко отгоре обществото плаща несъразмерно скъпо за некачествена услуга.

Въпрос на приоритети

Разбира се, в този си раздут и допотопен вид и МВР като всяка друга сфера страда от недоимък и би било много добре да има много повече пари. Но понеже средствата са ограничени, а и в близко бъдеще не се очертава нещо по-различно, въпросът е и в приоритетите.

Приоритетите на днешните управляващи засега са очевидни. А и въпреки подхванатия от финансовия министър спор, едва ли ще се променят. Защото, както е известно, силата и симпатиите на върховния арбитър в този спор – премиера, също като на вътрешния министър са повече на страната на силовите, отколкото на интелектуалните занимания и структури.

Доброто образование обаче е задължителна предпоставка за успех във всяка сфера на обществения живот. Липсата на добро образование, например, е спирачка за икономическия напредък, както все по-ясно си личи у нас. Тя води до по-лошо управление и, в края на краищата – до по-малко сигурност.

Той и министерството му – без тях в България няма оправия!

В характерния си примитивно-манипулативен стил вътрешният министър се опита да внуши на обществото, че ако започне да плаща по-малко за министерството му, го заплашват безредици като във Великобритания. Непосредственият повод за погромите по улиците на Лондон обаче бе смъртта на младеж, убит от полицай. Сред дълбоките причини за тях пък въобще не е липсата на достатъчно и добре платена полиция, а недостатъчното образование, ниската култура и съпътстващият ги ценностен разпад. Които са истинските заплахи и за сигурността на България.

Не само колко, но и как

Заплаха за сигурността е и липсата на реформи. Наливането на пари в нереформирани сфери води до едни и същи печални резултати. Което прекрасно си личи както в българската пенсионна система, здравеопазване и образование, така и в самото МВР. А за добрите реформи освен всичко друго от голямо значение е и доброто образование. Впрочем, самият вътрешен министър е добър пример за това.