Има две Българии. Едната е на Путин. Има две България
Едната е на хората, които негодуват срещу руския агресор, страдат за украинците, помагат им, приемат ги в домовете си. Другата е озъбена и самодостатъчна. Как се появи Путиновата България?
В събота от новините на Евронюз европейците за 1 минута разбраха къде е България във войната. В репортажа от София военният министър на САЩ Остин благодари за лидерството на премиера Петков, който му каза, че България не може да изпрати военна помощ на Украйна, а пред военното министерство течеше митинг на „Възраждане“ с възгласи „НАТО вън„.
„Има надежда – Русия точно може да улучи Министерски съвет“
Слава богу, европейците не разбраха как предния ден депутатката от „Възраждане“ Елена Гунчева написа във Фейсбук профила си следното: „Не се отчайвайте, има някаква надежда – Русия има високоточкови (според нейното разбиране за високо точни – б.а.) оръжия, така че точно може да улучи Министерски съвет, ако Просто Киро изпрати нашите ракети на шута Зеленски. Може да им пратим и линк с координатите на Мустафата„. Добре е да се цитира изцяло, защото ДАНС и прокуратурата можеха да проявят малко активност по офертата към Русия на високоточковата госпожа – въпреки имунитета ѝ и въпреки че по-късно изтри поста си.
В редица други постинги пък българи негодуват, когато бежанци пристигат с джипове. А връх на кощунството е жената да е с лакирани нокти и с очна линия. Ама разбира се, че всички бежанци трябва да влачат крак пеша, да са изпокъсани и изподрани, а единственият грим по лицата им да са саждите от войната.
В такси няма начин да не попаднете на „мъдрец„, който да ви обясни, че Путин така или иначе ще си вземе своето, а ние да не се бутаме между шамарите, пък и изобщо – какви са тия украинци, те са си руснаци. На опашката в магазин можете дори да чуете, че война няма – само лъжи за пред камерите.
Разбира се, всичко това не е цяла България. Голяма е България на хората, които негодуват срещу руския агресор и страдат за украинските жертви, помагат на бежанците, приемат ги в домовете си, даряват им човешка топлина. Но тук иде реч за другата, озъбената и самодостатъчна България. В изследването на „Алфа Рисърч“ от 1 март една трета от българите продължават да одобряват Путин, а една пета нямат мнение, но можем да подозираме, че сред тях има голям брой прикрили се путинисти, понеже все пак насред война не е много престижно да признаеш, че си му фен. Останалите 48 на сто не одобряват властелина на Кремъл. Тоест, българите сме разделени на две.
Как се появи другата България
Сериозна заслуга има кремълската пропаганда – тя работи отдавна, издълбоко, мощно и ефективно. Разчита на официални медии, журналисти и общественици, както и на тролове и хибридни платформи. Изследователи у нас и по света показаха технологията ѝ. Например чрез създаване на Фейсбук групи и сайтове, които първо са прицелени към аудитория, склонна към конспиративно мислене. После тя се разширява с добре прицелени послания. И бинго – вярващите в кемтрейлс, в чипирането, в 5G колонизацията, в илюзорността на Ковид, са същите, които вярват и в Путин.
Обаче тези хора не са просто жертви на пропагандата – те очевидно имат нужда от нея. Колкото обичат Русия – славянска и освободителка, толкова мразят Щатите и Запада – чужд и експлоататорски. Трябва им свят, който да отговаря на тези светогледни нагласи. И пропагандата им осигурява точно такава HD картина.
Не е и толкова трудно – тези хора често са зле образовани, не могат да откриват противоречия, не могат да се съмняват, не могат да строят рационален аргумент. Историята я познават само от учебниците и лесно могат да бъдат излъгани от Путин, че Русия никога не е започвала войни, само ги е довършвала. А гражданското образование в училище масово тече изкуствено като научния комунизъм едно време.
Прекрасни условия за паралелната реалност създават и българските масмедии и тяхната парадигма за „всички гледни точки„. Вместо структуриран по морален и професионален компас дебат, медията се превръща в мегафон, през който се усилват всякакви – случайни, а често съвсем не случайни – позиции и говорители, които се опитват не просто да се наложат в публичността, а направо да я разрушат. В една разрушена публичност не остава друго, освен надвикване и последващо самозатваряне на групите в собствени балони от медии и Фейсбук приятелства. А немалко хора, особено по-възрастните, които неуверено плуват в интернет морето, се реят безпомощни да отсеят истината от фейка, падайки лесна жертва на пропагандата. Партии и политици от националистическия и от левия спектър канализират в политически юмрук тази друга, путинофилска България.
Семето
Семето на тази друга България е посято още през 1990-те. Резултатите от прехода масово не се приемат за справедливи и немалко хора постоянно търсят форми на отклонение и дори съпротива срещу установения вече ред – срещу неговите ценности, институции, проект за бъдеще. Тези хора са обърнати към миналото и са в безтегловността на едно чуждо за тях настояще, осиротяло без бъдеще. Те се включват във всякакви „ние“ идентификации на съпротива срещу „тях„, които освен всичко друго им налагат джендъра, зеления сертификат, а сега и оръжие за Украйна…
Страна с огромно социално разслоение (първенци сме в ЕС по коефициента на Джини), с 900 000 души, които нито учат, нито работят, с тежка демографска криза, с неравномерно териториално развитие („Северозападнала“ България) – една такава страна може да произведе хиляди андрешковци, които не само ще оставят държавната каруца в калта, но дори нямат рефлекс да надигнат глава отвъд калта.
Ако Путиновата България наистина е половин България, много трудно ще излезем от калта. Но щом успеем, трябва веднага да се заемем със задачата да няма две Българии.