Ако не работят, българите и румънците няма да имат право на социални помощи в Германия – в продължение на пет години. Очаква се Берлин да приеме съответното решение идната седмица. То ще важи за всички чужденци от ЕС.

В началото на декември 2015 Федералният социален съд реши, че германските общини са длъжни да изплащат социални помощи на безработните мигранти, граждани на държави от ЕС, пребивавали над шест месеца в Германия. Това обаче никак не се хареса на германската социална министърка. Броени дни след това тя обяви, че планира закон, който да ограничи правото на получаване на социални помощи.

Граждани на ЕС, работете!

Не може общините да се грижат неограничено за чужденци от страните-членки на ЕС, които не разполагат със средства. Ние сме длъжни да ги предпазим от подобно нещо„, заяви тогава Андреа Налес. „Общините имат така или иначе твърде много нови задачи покрай бежанците„, каза още министърката.

Ето, че сега Андреа Налес вече има план как да се справи с този проблем. Според публикации в няколко германски издания, следващата седмица в Берлин ще гласуват изработения от нейното министерство нов законопроект. Предвижда се в него да бъде включено петгодишно ограничение за получаване на социални помощи и т.нар. Харц 4 за граждани на ЕС. Това означава, че например българи и румънци, които не са работили в Германия в последно време, нито пък преди години, нямат право да получават социални помощи. Гражданите на ЕС ще имат такова право едва след пет години или както казва министърката, „когато пребиваването им в Германия се е затвърдило„.

Броят на българите с Харц 4: „подозрително висок“

По данни на германското Бюро по труда, през януари 2016 общо 440.000 чужденци от ЕС са получавали социални помощи в Германия. Полските граждани представляват най-многобройната група – с 92.000 души. След тях са италианците със 72.000. А на трето и четвърто място се нареждат българите и румънците – със съответно 71.000 и 57.000 души, получаващи социални помощи в Германия. На пето място са гърците – с 46.000. Далеч не всички тези хора обаче са безработни. Много от тях работят, но печелят твърде малко и получават финансова подкрепа от държавата под формата на т.нар. Харц 4. Германските издания посочват, че броят на българите и румънците, които печелят твърде малко и разчитат на държавната финансова помощ, е „подозрително висок„.

Да се редуцира „социалната примамка

Германското правителство днес одобри законопроект, според който чужденци от ЕС, които пребивават в страната, ще имат право на помощи за безработни и на социални помощи едва след петгодишен престой. Тази промяна засяга десетки, а потенциално дори стотици хиляди българи. Социалните помощи в Германия са очевидна примамка за хора от по-бедните европейски страни, тъй че целта е да се ограничи тази им несвойствена функция. Нека да уточним обаче, че решението се отнася единствено до онези хора, които никога не са работили в Германия, тоест – не са придобили право на помощи. Законопроектът коригира сегашното положение, в което – според едно решение на социалния съд – право на помощи се придобива само след шест месеца престой в Германия. Социалната министърка Андреа Налес го формулира така: „Който живее, работи и плаща в социалните каси в Германия, има право и да получава пари от нашата социална система.” В едно интервю министърка признава, че покрай бежанците германските общини вече са достатъчно натоварени с допълнителни разходи. Налес настоява още за общоевропейско решение за координиране на националните социални системи. Според новата уредба, безработни чужденци от държави в ЕС ще получават в продължение на един месец храна и подслон в Германия, а може да им бъде осигурен и кредит за пътуване обратно към родината им. Нека да припомним, че според статистиката през януари тази година общо 440 000 чужденци от ЕС са получавали социално помощи в Германия. Най-многбройни са поляците – 92 000 души. Следват ги италианците и българите – съответно 72 000 и 71 000 души.