Готово: начертаха пътя към следващия Цацаров

Въпреки множеството съмнения и неясноти, ВСС потвърди избора на Георги Чолаков за председател на ВАС. С което недвусмислено показа как ще се случват нещата занапред.

Новият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) одобри Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд (ВАС). Одобри го, не го избра, защото избор нямаше – седмица по-рано ВСС реши да обсъди само неговата номинация. След като в последните си дни старият ВСС скоростно завърши процедурата по избора на Чолаков, президентът Румен Радев отказа да подпише съответния указ – това е работа на следващия състав на ВСС, мотивира се държавният глава. Както видяхме, новите кадровици на съдебната власт потвърдиха избора на старите. И сега продължаваме напред! Този път президентът няма право на мнение, Конституцията го задължава да издаде указ. А това означава, че Чолаков ще ръководи ВАС през следващите седем години.
Новият ръководител на съда, който стои между властта и закона, тепърва ще има възможност да изгражда мнението за себе си. Но още самата процедура по избора му показа, че Чолаков е продукт на познатото статукво във ВСС, което и досега взимаше решения с желязно мнозинство, без излишни, според тях, дебати, без да обръща внимание на съмнения и неясноти, без да си създава главоболия да проверява данни за евентуални нередности. Мълчаливо и под строй – така се гласуваше досега във ВСС, така ще се гласува изглежда и занапред. А когато не личи да има съревнование, тогава се пораждат съмнения за някакви невидими мотиви, които пък водят след себе си зависимости. Новият председател на ВАС излиза на сцената именно с тези съмнения.

Три заметени въпроса

Резултатът от гласуването е внушителен – 20 срещу 4 гласа. Четиримата несъгласни бяха членуващият по право във ВСС председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и избраните от общото събрание на съдиите в цялата страна Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова и Олга Керелска. Само те си направиха труда да задават въпроси на Чолаков, за останалите въпросите и отговорите нямаха значение. Те гласуваха за Чолаков с един-единствен мотив – че го подкрепя мнозинството от самите съдии във ВАС, което е факт. Но въпросите около този факт също останаха без достатъчно отговори – защо изобщо досегашният председател Георги Колев свиква събрание за излъчване на кандидат; защо гласуването е било явно и дали би имало някаква разлика, ако не е явно; защо в протокола пише 61 гласа „за“, след като това е общият брой на присъствалите, а не на подкрепилите…

Всъщност, изобщо даже нямаше нужда някой да се старае да отговаря с цел да разсее впечатлението, че новият председател е кандидатура на стария – самият Колев представи нещата по този начин още в началото.

Другият заметен въпрос е свързан с имотите на Чолаков, за които се появиха публикации няколко дни преди избора му – малоимотни граждани получили земи от общината по преференциални условия, после ги заложили срещу заем, законът обаче не им давал правото да ги продават 10 години, а човекът с парите прехвърлил тези вземания на съдията, който пък тогава бил временно нотариус в другия край на страната, и така получил земите, които обаче още не били официално негови… Случаят може да обърка мнозина. Но въпросителните са налице. Въпреки това Инспекторатът към ВСС отказа да се занимае с въпроса. Няма такава тема и точка.

Третият заметен въпрос е решение на ВАС по случая КТБ, взето с участието на Чолаков. С това решение акционерите в банката бяха лишени от правото да обжалват отнемането на лиценза. Според много юристи, това противоречи на решение на Европейския съд за правата на човека по подобен случай. Но и това не заинтригува нито един от онези 20 гласа, които направиха Чолаков шеф на ВАС.

Кой кой е в този сюжет

В социалните мрежи депутатка от управляващите иронизира „сериозните успехи“ на опозицията през тази седмица. Един от аргументите ѝ звучи така: „ВАС 20:4“. Това чистосърдечно признание за политическото влияние над ВСС ни връща към реалността – парламентът излъчва 11 от членовете на Съвета, техният състав бе разпределен на квотен принцип между четири политически сили. Всички членове на ВСС от „политическата квота“ се включиха в мълчаливото мнозинство за избора на Чолаков. Там се наредиха и излъчените от прокурорите представители, предвождани от главния прокурор Сотир Цацаров и неговия единомишленик по кадровите въпроси – досегашния председател на ВАС Георги Колев. Много често тази стройна организация предизвиква асоциации със строителния материал бетон – бетонно мнозинство, бетонни гласувания. А бе изобщо – нещата са бетон.

Новият председател на ВАС е продукт на тази среда. Вероятно той би получил доверие и в друга, по-нормална среда. Не се знае, затова проблемът не е личността. Проблемът е моделът, който позволява всичко това. И международни институции, и привържениците на съдебната реформа тук в България са посочвали проблема с политическото влияние чрез избиране на членове на ВСС от партиите в парламента. Дори Венецианската комисия припомни този месец колко нелогично е главният прокурор и другите прокурори от ВСС да имат думата при управлението на съдиите. Да, но те я имат. Така политици избират членове на ВСС, след което броят резултата като на футболен мач, а прокурорите решават кой съдия да се издигне и кой не. Накрая се появяват бетонните мнозинства, които се правят на глухи и само вдигат ръка. В това време прокуратурата се държи като политически играч, а в парламента няма нито един депутат, който да поставя въпроса за необходимостта от промяна на този модел. Засега той си остава непокътнат. А и вече видяхме, че този модел няма да има никакви проблеми след две години да избере следващия главен прокурор – със същата сръчност и същото мълчание.